Доклад на Palo Alto Networks разкрива сериозни слабости в защитата на индустриалните системи, недостатъчна видимост върху свързаните устройства и забавена интеграция между ИТ и оперативните технологии.
Организациите, които управляват критична инфраструктура, са изправени пред нарастващ риск от кибератаки, които могат да доведат не само до прекъсване на дейността и финансови загуби, но и до заплахи за физическата безопасност. Според доклада 2026 State of Critical Infrastructure Cybersecurity на Palo Alto Networks около 60% от анкетираните организации са преживели сериозен пробив в сигурността през последните 12 месеца. Половината от засегнатите са съобщили за опасения, свързани с безопасността на хората и процесите.
Изследването обхваща над 1600 ръководители и специалисти по сигурността на критичната инфраструктура в 11 държави и пет сектора. Резултатите очертават съществено разминаване между нарастващата сложност на заплахите и способността на организациите да откриват, оценяват и ограничават рисковете достатъчно бързо.
Недостатъчната видимост оставя индустриалните мрежи уязвими
Един от основните проблеми е липсата на пълна и актуална информация за всички активи, свързани към мрежите за оперативни технологии (OT). 68% от анкетираните организации не разполагат с цялостна видимост в реално време върху тези активи. Сред основните причини са наследените индустриални системи, които често не поддържат съвременни средства за наблюдение и управление.
52% от участниците посочват остарелите OT системи като най-голямото препятствие пред видимостта. Други 37% отбелязват липсата на централизирано решение за наблюдение. Допълнителни затруднения създават IoT и неуправляваните устройства, частните 5G връзки, временните устройства за поддръжка и несанкционираните ИТ ресурси.
Последиците надхвърлят възможността дадено устройство да остане незабелязано. 54% свързват непълната видимост със слепи зони в защитата, 48% – с оперативни неефективности, а по 46% – със забавена реакция при инциденти и затруднена оценка на риска.
Проблемът се усложнява от факта, че дори организациите с пълна видимост продължават да срещат трудности с наследените OT системи. Това показва, че установяването на наличните активи е само първата стъпка. Необходимо е също да се разбира тяхната критичност, да се оценява възможното въздействие на компрометирането им и да се прилагат подходящи компенсиращи мерки.
Неподлежащите на актуализация активи са водещ риск
42% от респондентите определят наследените OT активи, които не могат да бъдат актуализирани с корекции за сигурност, като най-големия си киберриск.
Тези системи често управляват производствени линии, енергийни съоръжения и други критични процеси, при които прекъсването на работата може да бъде опасно или изключително скъпо. В някои случаи актуализацията изисква спиране на оборудването, повторна сертификация или намеса на производителя. Поради това стандартните практики за управление на уязвимостите невинаги могат да бъдат приложени незабавно.
Ситуацията се усложнява от скоростта, с която се използват новооткрити уязвимости. Според доклада 29% от CVE уязвимостите през 2026 г. са били експлоатирани в рамките на 24 часа, докато средното време за внедряване на корекция е 55 дни.
Това разминаване оставя значителен прозорец за атака. При системи, които не могат да бъдат актуализирани, организациите трябва да разчитат на допълнителни мерки – мрежова сегментация, ограничаване на достъпа, виртуално коригиране на уязвимости, непрекъснато наблюдение и строго контролирани връзки между индустриалните и корпоративните мрежи.
Сериозните пробиви имат и физически последици
Около 60% от анкетираните съобщават за значителен пробив през последната година, а една пета от засегнатите организации са преживели повече от един подобен инцидент. Сред пострадалите 96% са отчели съществени последствия.
Половината от организациите, засегнати от пробиви, посочват опасения за безопасността. Други 49% съобщават за непланирани прекъсвания, 46% – за нарушения в производството и финансови загуби, а 39% – за прекъсвания във веригите на доставки и репутационни щети. 30% са отчели забавяне при регулаторното докладване.
Тези резултати подчертават спецификата на OT средите. За разлика от много корпоративни ИТ системи, индустриалните платформи управляват физически процеси. Компрометирането им може да засегне наличността на услугите, производствената безопасност и непрекъснатостта на дейността.
Седем инструмента средно, но все още разпокъсана защита
Организациите използват средно седем различни системи и инструмента за наблюдение и идентифициране на рискове. Множеството решения обаче не гарантират по-добра защита, когато информацията между тях не се споделя ефективно.
59% от участниците посочват оперативната сложност като последица от използването на множество системи за управление, а 56% – по-високите разходи. 46% съобщават за пропуски в защитното покритие, 41% – за забавена реакция при инциденти, а 34% – за разделено и несъгласувано приоритизиране на сигналите.
Само 17% от организациите са внедрили повече от четири от оценяваните в проучването OT защитни способности. Сред тях са интегрираното разузнаване за заплахи, автоматизираното откриване и реагиране, контролът на достъпа, приоритизирането на оперативния риск и виртуалното коригиране на уязвимости.
Въпреки че 92% определят приоритизирането на сигналите като важно или критично, 51% продължават да разчитат на оценките по CVSS или на ръчна проверка. Това може да забави реакцията, особено когато екипите трябва да разграничават множество предупреждения и да определят кои от тях представляват непосредствен риск за критичните процеси.
ИТ и OT екипите все още работят разделено
Интеграцията между корпоративната ИТ сигурност и защитата на оперативните технологии остава незавършена. Само 26% от организациите заявяват, че двете направления са напълно интегрирани. При 51% интеграцията е частична, при 19% средите остават в значителна степен отделени, а 4% ги определят като напълно разделени.
Сред основните пречки са технологичната несъвместимост и различните приоритети на екипите – всяка от тях е посочена от 44% от организациите без пълна интеграция. Организационните силози са проблем за 37%, а недостигът на подходящи умения – за 36%.
Това разделение затруднява изграждането на обща картина на риска. ИТ екипите често се фокусират върху бързото отстраняване на уязвимости и ограничаването на достъпа, докато OT специалистите трябва да гарантират безопасността и непрекъснатата работа на индустриалните процеси.
Като основен приоритет 52% посочват автоматизираното съпоставяне и приоритизиране на сигналите от ИТ и OT средите. 45% искат единна видимост и реакция, а по 44% – обща платформа за център за операции по сигурността (SOC) и автоматизирано докладване за съответствие.
ИИ ускорява надпреварата между нападатели и защитници
Почти всички участници – 95% – изразяват опасения от атаки срещу критичната инфраструктура, подпомагани от усъвършенствани системи с ИИ. В същото време 91% очакват ИИ да има важна роля в защитата срещу тях.
Въпреки високите очаквания, внедряването на технологията остава неравномерно. ИИ се използва най-често за наблюдение на сигурността – 66%, и оптимизация на процесите – 64%. Следват осигуряването на качеството с 55%, прогнозната поддръжка с 52% и енергийната ефективност с 47%. Само 19% са внедрили ИИ в четири или повече оперативни направления.
Организациите очакват автоматизацията да се разшири през следващите една до две години. Делът на тези, които планират да използват автоматизирано отстраняване на проблеми, трябва да нарасне до 60%, а автономното обработване и ограничаване на сигнали – до 56%.
Тази тенденция създава възможности за по-бързо откриване и ограничаване на заплахите, но поставя и въпроса за контрола върху автоматизираните действия. В OT среда неправилната реакция може да прекъсне производствен процес или да засегне безопасността. Затова автоматизацията трябва да бъде съобразена с критичността на активите, предварително определени правила и механизми за човешки контрол.
5G добавя нови изисквания към защитата
84% от организациите очакват 5G да бъде широко или мащабно внедрена в рамките на следващите две до три години. Разширяването на свързаността обаче увеличава необходимостта от контрол върху устройствата, приложенията и достъпа на външни доставчици.
52% определят защитата на данните като най-големия си проблем в 5G средите, следвана от достъпа на трети страни с 43% и сигурността на приложенията с 40%. Управлението на достъпа е посочено от 38%, а мрежовата сегментация – от 33%.
За критичната инфраструктура това означава, че разширяването на свързаността трябва да върви успоредно с идентификация на устройствата, ограничаване на привилегиите, сегментация и непрекъснато наблюдение на трафика.
От видимост към реална оперативна устойчивост
Докладът на Palo Alto Networks очертава проблем, който не може да бъде решен единствено чрез закупуване на допълнителни защитни продукти. Организациите трябва да обединят информацията за активите, да намалят фрагментацията на инструментите и да осигурят по-тясно сътрудничество между ИТ и OT екипите.
Пълната видимост е необходима основа, но сама по себе си не гарантира защита. Тя трябва да бъде свързана с оценка на оперативния риск, своевременно откриване на заплахи и възможност за безопасна реакция, включително когато засегнатите системи не могат да бъдат актуализирани.
Разпространението на ИИ и 5G ще увеличава както възможностите за автоматизация, така и сложността на защитата. За операторите на критична инфраструктура решаващо ще бъде не колко инструмента използват, а дали могат да превърнат събраната информация в навременни и координирани действия, без да застрашават непрекъснатостта на основните процеси.
