Изненада, изненада. Изглежда, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е съгласен с предшественика си Джо Байдън поне за нещо – промененото Министерство на правосъдието очевидно все още иска Google да бъде разбит на части. Това е лоша новина за всички останали големи технологични фирми.

„Чрез огромния си размер и неограничената си власт Google е лишила потребителите и предприятията от основно обещание, дължимо на обществото – правото им да избират между конкурентни услуги“, заяви Министерството на правосъдието в подаденото миналата седмица заявление.

Повечето наблюдатели не очакваха това. Напротив, до голяма степен се предполагаше, че ръководеното от Тръмп Министерство на правосъдието ще използва този последен шанс да промени предложението на Байдън към съдията Google да бъде разделена.

„Трябва да се раздели с браузъра Chrome“

В края на краищата републиканците обикновено са приятелски настроени към бизнеса и не обичат антитръстовите мерки, най-общо казано. Освен това всички големи технологични шефове сега се опитват да останат в добри отношения с администрацията на Тръмп с надеждата тя да държи ноктите си далеч от техните свръхголеми компании.

Лобирането беше интензивно, но до отсрочка не се стигна. Министерството на правосъдието заяви в окончателното си предложение, че „Google трябва да се освободи от браузъра Chrome“ и заяви, че конкурентите трябва да имат „възможност да работят със значителен портал за търсене в интернет, свободен от монополния контрол на Google“.

Всъщност много от мерките, които прокурорите предложиха през ноември, остават непроменени с няколко промени. И въпреки че новият цикъл на Тръмп е много кратък, нещо като пристъп на гняв, изглежда, че той държи на думата си и продължава репресиите срещу големите технологии.

„Това е рядък и донякъде изненадващ пример за подсилване на усилията на предишната администрация и първи сигнал за подхода на Министерството на правосъдието на Тръмп към антитръстовите съдебни дела“, заяви  Дамиан Ролисън, директор „Пазарни анализи“ в SOCi.

През февруари Chrome съставляваше две трети от световния пазар на браузъри, много повече от Safari (17,99%), Edge (5,33%), Firefox (2,62%) и Samsung Internet (2,3%). Opera, най-големият местен браузър в Европа, съставлява едва 2,09%.

Министерството на правосъдието също така поиска от съдията да блокира договорите на Google, които гарантират, че нейната търсачка ще бъде използвана по подразбиране в десетки устройства, като например смартфони, произведени от Apple, Samsung и други.

Това очевидно не е добра новина за Apple. Само през 2021 г. Google е платила 26 млрд. долара за позициониране на търсачката по подразбиране, като по-голямата част от парите са отишли в Apple.

„Американската мечта е свързана с по-високи ценности, а не само с евтини стоки и „безплатни“ онлайн услуги. Тези ценности включват свободата на словото, свободата на сдружаване, свободата на иновациите и свободата да се конкурираш на пазар, ненарушен от контролиращата ръка на монополиста“, пишат прокурорите.

Това не е добър знак за други фирми

Това е същината на проблема – позицията на Министерството на правосъдието вреди на всички големи технологични играчи в САЩ. Разбира се, за по-значими заключения индустрията ще трябва да изчака, докато Google обжалва и съдебният процес, насрочен за април, приключи.

Но Apple, Meta и Amazon също са изправени пред обвинения в поддържане на незаконни монополи на съответните пазари. Ето защо това, което Министерството на правосъдието казва и прави в ерата на Тръмп, е от значение.

„Apple“, „Amazon“ и „Meta“ наистина следят внимателно последните действия на Министерството на правосъдието, за да определят как новата администрация ще се отнася към техните случаи. Надеждите им за по-снизходителен подход сега може да бъдат смекчени“, казва Крейг Смит, адвокат по съдебни дела в областта на интелектуалната собственост в Бостън.

Ролисън е съгласен: „Готовността на Министерството на правосъдието на Тръмп да засили и продължи предишни действия срещу големите технологични компании има опасни последици и за Meta и Apple, като се имат предвид делата, пред които са изправени през следващите няколко месеца.“

Мета се отказа от инициативите за проверка на фактите във Facebook, главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос очевидно цензурира The Washington Post, а всички по-големи фирми оттеглиха дългогодишните си програми за разнообразие, равенство и приобщаване.

Конкурентите не спят и също призовават Google да се откаже от операционната си система Android. Murena, френска компания, която създава смартфони и таблети, ориентирани към неприкосновеността на личния живот, настоява именно за това.

„Google е в състояние да предлага Android безплатно на потребителите само защото печели от тях по много други начини и на много други пазари. Това прави почти невъзможно за другите доставчици на пазара на операционни системи да се конкурират и така цикълът на господство продължава“, заяви главният оперативен директор на Murena Рик Виергевер.

Моркови и тояги

За Ролисън изглежда, че операциите на Google могат да пострадат, а технологичният пазар може да се промени в немалка степен: „Доминирането на няколко малки компании в областта на технологиите може да бъде изправено пред по-сериозно предизвикателство, отколкото когато и да било в нашата история.“

Но той също така смята, че дори само заплахите за антитръстови действия могат да подействат като лост в по-нататъшните усилия на администрацията да държи технологичните гиганти в подчинение.

Това е, което администрацията на Тръмп искаше – и го получи. Няма да разберем какво точно се случва зад кулисите, но е възможно Белият дом да е притиснал технологичните гиганти да се съобразят с изискванията, като е размахал антитръстовата брадва над главите им.

„Заплахите за антитръстови действия може в крайна сметка да подействат като лост в усилията на администрацията на Тръмп да повлияе на политиките на технологичните компании“, казва Ролисън.

Вероятно не е случайно, че Министерството на правосъдието на Тръмп е хвърлило морков и на Google. Една от съществените промени в позицията на министерството е мнението му за инвестициите в изкуствен интелект – агенцията отстъпи от искането си да накара Google да се откаже от инвестициите си в изкуствен интелект.

По-конкретно, Министерството на правосъдието се отказа от предложението да принуди Google да продаде инвестициите си в компании за ИИ, включително конкурента на OpenAI – Anthropic, защото това „може да доведе до непредвидени последици в развиващото се пространство на ИИ“.