Китайскоговорящ хакер е използвал инструменти за тестване на проникване с изкуствен интелект (ИИ) и агенти на Claude при кибератаки срещу финансови институции в Южна Корея. Според разследване на CrowdStrike инфраструктурата на нападателя е разкрила конфигурационни файлове, записи от сесии и лични данни, които помагат за възстановяване на част от действията му.

Сред посочените цели са Shinhan Bank, KB Kookmin Bank и Hana Bank. Първоначалните съобщения за инцидентите сочат излагане на лични данни на клиенти и информация за кредитни карти, а в някои случаи – прекъсвания на работата на системи. Случаят предизвика спешна реакция от южнокорейските власти и призиви за незабавно укрепване на защитата на критичните ИТ системи.

ARTEX и няколко езикови модела в една операция

CrowdStrike потвърждава използването на ARTEX – разработен в Китай инструментариум с ИИ агенти за автоматизирано тестване на проникване, който доскоро беше с отворен код. Изследователите открили отворени директории в инфраструктурата на нападателя, съдържащи история на сесии с Claude Code, конфигурационни файлове на ARTEX и файлове с памет на Claude.

Тези данни разкрили, че операцията не разчита само на един модел. Според CrowdStrike ARTEX използвал DeepSeek v4.1-flash като основен езиков модел, а в допълнителни сесии с Claude Code били използвани GLM-5.3 на Zhipu AI и Grok 4.6.

Изследователите предполагат, че достъпът до DeepSeek е осъществяван чрез посредническа услуга за API заявки, свързвана с домейна xcai[.]pro.

Използването на няколко модела може да позволява разпределяне на задачите между различни инструменти и продължаване на работата при ограничения на отделна услуга. В този случай обаче наличните записи не доказват, че всеки модел е изпълнявал конкретна злонамерена задача или че самостоятелно е осъществявал пробивите.

Откритите файлове разкриват и самоличността на нападателя

Оставените записи предоставили на изследователите допълнителни възможности да свържат активността с предишни съобщения за атаки срещу финансовия сектор на Южна Корея. Според CrowdStrike припокриването между набелязаните цели позволява с висока степен на увереност да се свържат отделните дейности.

Оказало се и че нападателят е използвал същите ИИ инструменти за създаване на автобиография. Така в разкритите файлове попаднали данни за самоличност, контакти и акаунт в Telegram.

Според анализа на CrowdStrike информацията в автобиографията предполага, че зад дейността може да стои 26-годишен китайски гражданин, учил в Южнокитайския технологичен университет и живеещ в Маомин, провинция Гуандун.

Тази самоличност обаче не е потвърдена. Изследователите установили несъответствие в данните за раждане: в първоначално предоставената информация фигурирала 2007 г. Поради това личните данни може да принадлежат на действителния оператор, но не са достатъчни за надеждно установяване на самоличността му.

Случаят показва и неочакван риск от използването на ИИ инструменти: файловете с история на сесиите, конфигурациите и запазената памет могат да съдържат чувствителна информация, която разкрива както методите на работа, така и данни за самия потребител.

Данните от банките изглежда не са имали ясен план за продажба

Според анализа на CrowdStrike записите не показват конкретен план за осребряване на данните, откраднати от южнокорейските банки. Вместо това нападателят е питал Claude за Telegram групи, в които се продават данни, с фокус върху корейския пазар.

Това не доказва, че информацията не е била предназначена за продажба или друга злоупотреба. То показва единствено, че в откритите записи изследователите не са установили завършен план за монетизация.

Липсата на ясна стратегия за използване на откраднатата информация не намалява риска за засегнатите клиенти. Изложените лични и финансови данни могат да бъдат използвани при измами, фишинг, кражба на самоличност или последващи целенасочени атаки.

Разработчикът прекратява отвореното развитие на ARTEX

След като използването на ARTEX в реални атаки стана публично известно, разработчикът обяви преминаване към затворен код и прекратяване на по-нататъшните актуализации на проекта в досегашния му вид.

Това обаче не означава, че инструментариумът е изчезнал. По данни от публикациите по случая вече съществуват производни версии на ARTEX с английски и корейски интерфейс, базирани на наличния код.

Тази ситуация подчертава ограничената ефективност на спирането на един конкретен проект като мярка срещу злоупотребите. След публикуване на изходния код той може да бъде копиран, променян и разпространяван независимо от решенията на първоначалния разработчик.

Автоматизацията променя подхода към финансовите атаки

Случаят не доказва, че ИИ самостоятелно е извършил пробивите. По-скоро показва как автоматизирани инструменти за тестване на проникване могат да бъдат комбинирани с различни езикови модели и използвани от оператор, който определя целите и задачите.

За финансовите институции това означава необходимост от защита, която не разчита единствено на разпознаване на познати инструменти или индикатори. Нужни са наблюдение на необичайни действия, контрол върху привилегированите акаунти, сегментиране на системите и бързо разследване на инциденти, включително когато атакуващите използват автоматизирани средства.

Другият важен урок е, че инфраструктурата на самия нападател може да се превърне в източник на доказателства. Запазените сесии и конфигурационни файлове разкриват не само използваните технологии, но и грешки в оперативната сигурност, които позволяват свързване на отделни кампании.

В същото време установяването на вероятна самоличност не трябва да се бърка с окончателно доказателство за авторство. Както показва анализът на CrowdStrike, дори подробни цифрови следи могат да съдържат противоречиви или непроверени лични данни.