Американската Агенция за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA) представи стратегията „CISA 2030: Defend, Harden, Prevail“, която поставя акцент върху по-активното противодействие на киберзаплахите и защитата на системите, чието прекъсване би имало най-сериозни последствия за националната сигурност, икономиката и общественото здраве.

Документът предвижда по-тясна координация между държавните институции, частния сектор и операторите на критична инфраструктура. Сред приоритетите са откриването и отстраняването на неоторизиран достъп, модернизирането на оперативните технологии и насочването на защитните ресурси към системите с най-висок риск.

Според CISA нарастващото преплитане на кибернетични, физически и геополитически заплахи изисква промяна в начина, по който се планира и организира защитата на основните услуги.

Три направления за промяна

Стратегията е изградена около три стълба: водеща национална киберзащита, приоритизиране на сигурността на националната инфраструктура и мобилизиране на устойчивостта на страната.

Първото направление е насочено към по-добра координация между държавните структури и частните организации, усъвършенстване на способностите за откриване на заплахи и по-бързо реагиране при компрометиране на системи.

Второто поставя акцент върху оценката на последствията. Вместо ресурсите да се разпределят по един и същ начин между всички потенциални заплахи, CISA възнамерява да насочва вниманието към инфраструктурата, чието нарушаване би засегнало най-силно обществената безопасност, икономическата дейност и националната сигурност.

Третото направление обхваща устойчивостта при кибератаки и физически инциденти, включително координацията между различните региони и поддържането на критични комуникационни услуги при извънредни ситуации.

Оперативните технологии са сред основните приоритети

Особено място в стратегията заема защитата на оперативните технологии (OT), използвани в индустриалните системи за управление и в различни сектори на критичната инфраструктура.

CISA планира да работи с оператори, собственици на инфраструктура и технологични доставчици за модернизиране на OT средите, подобряване на видимостта върху активите и откриването на аномалии. Предвидени са и действия за укрепване на сигурността на веригите за доставки.

Това е важно за организации, в които прекъсването на производствени процеси, енергийни системи или други основни услуги може да има последствия отвъд загубата на данни. В такива среди компрометирането на система за управление може да засегне непрекъсваемостта на операциите и безопасността.

Ефективната защита изисква не само инсталиране на защитни средства, но и точна информация за наличните активи, комуникационните зависимости и възможните пътища за проникване между корпоративните и индустриалните мрежи.

Стратегията поставя акцент и върху сигурността на софтуера, прозрачността на веригите за доставки и безопасното внедряване на нови технологии. Това показва стремеж към по-систематично управление на риска, а не само към реакция след установен инцидент.

Рискът ще определя къде да се насочват ресурсите

CISA заявява намерение да използва разузнавателна информация и анализ на последствията, за да определя кои инфраструктурни системи изискват най-голямо внимание.

Подходът предвижда по-тясна връзка между информацията за заплахите и оперативните решения. Целта е предупрежденията и анализите да се превръщат по-бързо в конкретни действия от страна на институциите и операторите.

За организациите това поставя въпроса дали съществуващите им оценки на риска отразяват действителното значение на отделните системи за работата на бизнеса. Една уязвимост в критичен контролер или комуникационен компонент може да има по-голямо оперативно въздействие от множество проблеми в система, чието временно прекъсване е по-лесно преодолимо.

Този принцип е приложим и извън САЩ: при ограничени бюджети за киберсигурност организациите трябва да приоритизират защитата според вероятността за компрометиране, възможните последствия и способността си да възстановят услугите.

Срокове за изпълнение и измерване на резултатите

Стратегията определя три основни етапа за изпълнение. В рамките на 60 дни CISA трябва да започне преглед на основните си услуги и способности. До 180 дни агенцията трябва да представи подход за изпълнение и измерване на резултатите, съобразен с трите стратегически направления. До 365 дни се предвижда актуализация за напредъка.

Тези срокове са важни, защото превръщат общите цели в последователност от управленски ангажименти. Реалният ефект обаче ще зависи от конкретните мерки, наличните ресурси, координацията с операторите и възможността резултатите да бъдат измервани.

Засега обявената стратегия описва посоката на промяната, а не доказателство, че всички предвидени способности вече са изградени.

Устойчивостта трябва да включва и комуникациите

Сред приоритетите са подобряването на регионалните способности за реагиране, координацията между институциите и непрекъсваемостта на комуникациите за националната сигурност и аварийната готовност.

CISA посочва като част от този подход развитието на следващо поколение телекомуникационни способности, включително 5G, 6G и комерсиални сателитни системи. Целта е да се осигурят резервни и устойчиви канали за връзка при прекъсване на основната инфраструктура.

Това е съществен компонент на устойчивостта: дори организацията да разполага с ефективни средства за откриване на атаки, тя трябва да може да продължи критичните си функции и да координира действията си при сериозно нарушение.

За бизнеса основният извод от „CISA 2030“ е необходимостта защитата да се оценява не само според броя на внедрените технологии, а и според способността на организацията да открива компрометиране, да ограничава въздействието и да поддържа основните си операции.