Световната музикална индустрия е генерирала над 28 милиарда долара приходи през 2023 г., но въпреки огромния поток от пари, песните в стрийминг платформите започват да звучат все по-сходно. Ново изследване на учени от Италия посочва, че това не е случайност, а резултат от начина, по който алгоритмите, музикалната индустрия и поведението на слушателите взаимно си влияят.
Според проучването музикалният вкус не е нещо фиксирано, което потребителите носят със себе си в платформите за стрийминг. Напротив – той постоянно се моделира от това, което алгоритмите решават да показват.
Как алгоритмите ограничават музикалното разнообразие
Изследователите създават симулация с 200 слушатели и 80 песни, базирана на различни музикални екосистеми, включително Festival di Sanremo, музикалната сцена в Бразилия, K-pop индустрията в Южна Корея и независимата сцена в Обединено кралство.
Данните са сравнени с реално потребителско поведение в Spotify в 73 държави.
Резултатите показват, че дори минимална промяна в алгоритмите може сериозно да намали разнообразието от музика, която хората слушат. При по-агресивна алгоритмична селекция т.нар. „ентропия на потреблението“ – показател за това колко равномерно се разпределя слушането между различните песни – спада с около 23%.
Затвореният цикъл между алгоритми, музиканти и публика
Изследването описва своеобразен затворен цикъл.
Първо, алгоритмите препоръчват музика, сходна с вече слушаното, което постепенно стеснява избора пред потребителите.
След това музикалните продуценти, автори и лейбъли започват да създават повече съдържание, наподобяващо най-успешните песни, защото именно те получават най-много слушания.
Накрая и самите слушатели привикват към ограничения набор от стилове и започват да го възприемат като нормален.
Според учените именно тази адаптация на публиката е най-притеснителната част от процеса.
Италия и Бразилия – два напълно различни примера
Изследването посочва Festival di Sanremo като пример за силна концентрация в музикалната индустрия. Само 11 автори стоят зад близо две трети от песните в конкурса през 2025 г., което дори води до антитръстова жалба от страна на италианската организация Codacons.
На другия полюс е Бразилия, която учените определят като една от най-здравословните музикални екосистеми. Там множество регионални жанрове – самба, MPB, sertanejo, funk carioca и други – продължават да съществуват паралелно със собствени аудитории и музикални общности.
Според изследването около 84% от стрийминга в Бразилия е местно съдържание, което поддържа високо музикално разнообразие.
Великобритания показва другия проблем
В Обединено кралство музикалната продукция остава разнообразна, но слушателските навици са доминирани от чуждо съдържание. Едва 29% от стрийминга е британска музика, докато американските изпълнители заемат около 55% от пазара.
Това според учените показва как алгоритмите могат да променят не само музикалната индустрия, но и културните предпочитания на обществото.
Какво препоръчват изследователите
Авторите на проучването смятат, че платформите трябва активно да въвеждат механизми за насърчаване на музикалното разнообразие в своите алгоритми.
Сред препоръките са:
- подкрепа за независими музикални сцени;
- по-разнообразни алгоритми за препоръки;
- инвестиции в музикално образование;
- запазване на културното многообразие чрез публично финансирани фестивали и инициативи.
Според учените, ако този процес не бъде ограничен, алгоритмите постепенно ще сведат музикалното разнообразие до много тесен набор от сходни звучения, а слушателите ще свикнат именно с тази ограничена среда.
