Личните данни на хората се обработват всяка секунда – на работното място, в отношенията им с публичните органи, в областта на здравеопазването, когато купуват стоки или услуги, пътуват или сърфират в интернет. Като цяло хората не са запознати с рисковете, свързани със защитата на личните им данни, и с правата им в това отношение. Те рядко знаят какво могат да направят, ако смятат, че правата им са нарушени, или каква е ролята на националните агенции за защита на данните.

На 26 април 2006 г. Съветът на Европа взе решение за обявяване на Ден на защитата на данните, който да се отбелязва всяка година на 28 януари – датата, на която Конвенцията на Съвета на Европа за защита на данните, известна като „Конвенция 108“, е открита за подписване. Денят за защита на данните вече се отбелязва в световен мащаб и се нарича Ден на неприкосновеността на личния живот извън Европа.

На тази дата правителства, парламенти, национални органи за защита на данните и други участници провеждат дейности за повишаване на осведомеността относно правата на защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Те могат да включват кампании, насочени към широката общественост, образователни проекти за учители и ученици, отворени врати в агенциите за защита на данните и конференции.
По повод Деня за защита на данните, който се отбелязва всяка година на 28 януари, председателят на Консултативния комитет за защита на данните към „Конвенция 108“ на Съвета на Европа Елза Майн подчерта необходимостта националните схеми и системи за цифрова идентичност да отговарят на стандартите за правата на човека, особено на зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

Консултативният комитет, който представлява всички страни по конвенцията, публикува нови насоки в помощ на правителствата и другите участници, участващи в създаването и управлението на системи, които обработват редица лични данни, за да удостоверят автентичността на „правната идентичност“ на дадено лице пред закона и пред държавата.

Насоките се стремят да прилагат принципите и разпоредбите на модернизираната Конвенция за защита на данните – Конвенция 108+. В тях се подчертава, че предвид потенциалните неблагоприятни въздействия върху правата на човека националните системи за цифрова идентичност следва да възприемат подход, ориентиран към правата на човека, и изрично да интегрират правото в областта на правата на човека в тяхното регулиране, проектиране, прилагане и функциониране.

Денят за защита на данните отбелязва откриването за подписване на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на данните на 28 януари 1981 г., известна още като „Конвенция 108“. Днес този договор е единственият международен, многостранен и правно обвързващ инструмент за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни. Той е ратифициран от  55 страни и 36 наблюдатели.

През 2018 г. беше приет и открит за подписване протокол за изменение, с който се модернизира Конвенция № 108. Въз основа на постиженията на договора от 1981 г. актуализираната конвенция – известна като „Конвенция 108+“ – има за цел да отговори на предизвикателствата за неприкосновеността на личния живот, произтичащи от използването на нови информационни и комуникационни технологии, установява механизъм за последващи действия по конвенцията и обединява различни нормативни рамки, разработени в различни региони на света. С ратификацията на Исландия на 20 януари 2023 г. вече 21 държави са ратифицирали протокола за изменение. Други 22 държави са го подписали с оглед на ратифицирането му.

В навечерието на Деня за защита на данните бяха обявени победителите в петото издание на наградата на Съвета на Европа за защита на данните „Стефано Родота“: В категорията за дипломна работа – Janis Ching Wong за дипломната й работа „Co-creating data protection solutions through a Commons“, а в категорията за статии – за съавторската работа на Sebastiao Bernardo Bruco Geraldes de Barros Vale, Katerina Demetzou и Gabriela Zanfir-Fortuna, озаглавена „The Thin Red Line: Пренасочване на законодателството за защита на данните към ADM, глобална перспектива с уроци от съдебната практика“. Специално отличие беше присъдено и на работата на Франческа Музиани и Ксения Ермошина на тема „Прикриване в името на свободата: The Making of Encryption, Secure Messaging and Digital Liberties“.