В ерата на нарастващи киберзаплахи, където крайният потребител често е първата и последна линия на защита, е от съществено значение ИТ специалистите и екипите по сигурност да мислят стратегически. Въпреки че притежават задълбочени технически знания и опит, те не трябва да пренебрегват ролята на нетехническите служители в организацията. Точно обратното – тези потребители са ключова част от всяка успешна програма за киберсигурност.

Ето четири практически начина да изградите по-силна стратегия за сигурност на крайните точки, като включите и мотивирате цялата организация.

1. Възприемайте крайните потребители като съюзници, не като уязвимост

ИТ специалистите често са склонни да гледат на служителите извън техническите отдели като на слабо звено в сигурността. Въпреки това, тези хора могат да бъдат вашите очи и уши в ежедневната работа – първите, които ще забележат нещо подозрително и ще сигнализират.

Ключът е да изградите култура на доверие, в която потребителите се чувстват комфортно да съобщават за нередности, без да се страхуват от укори или подценяване.

2. Напуснете рутината на „обучението по задължение“

Повечето компании използват стандартни модули и видеа за повишаване на осведомеността относно заплахите – и повечето служители ги възприемат като скучна формалност. Това не води до ангажираност, нито до промяна в поведението.

Вместо това, инвестирайте в специализирано, персонализирано обучение, съобразено с контекста на вашата организация, нейната структура и реални рискове. Обучението трябва да отговаря на въпросите „защо това е важно“ и „как точно се случват атаките“, а не само да диктува какво да се прави.

3. Използвайте демонстрации, за да покажете реални рискове

Един от най-ефективните подходи е използването на реалистични демонстрации, които показват как работят съвременните заплахи. Например, създайте кратка симулация с помощта на AI, която имитира глас или видео на изпълнителен директор, за да демонстрирате как нападателите използват deepfake технологии при телефонни измами (vishing).

Тези примери правят опасността реална и разбираема, и показват колко лесно може да бъде манипулиран човек, дори с най-добри намерения. Освен това, демонстрациите често се възприемат по-забавно и динамично от скучните слайдове или тестове.

4. Разказвайте истории, не само правила

Хората помнят истории, не списъци със забрани. Затова обучението по сигурност трябва да включва реални инциденти – както вътрешни, така и от индустрията – които показват последствията от грешки или пробиви. Споделете какво е довело до компрометиране на данни, какво можеше да бъде предотвратено, и как служителите могат да играят ключова роля в това.

Заключение

Сигурността на крайните точки не е само въпрос на технологии – тя е въпрос на поведение, осведоменост и култура. Затова ИТ и киберсигурност екипите трябва да работят не само върху софтуера и политиките, но и върху мотивацията, обучението и доверието на всички служители. Защото всяка крайна точка има лице – и то може да бъде най-добрият ви съюзник в борбата със заплахите.

Автор: Марта Симпсън