Акаунтите с привилегии са добре познати портали за потенциални заплахи за сигурността. Въпреки това много организации се фокусират единствено върху управлението на привилегирования достъп, а не върху защитата на акаунтите и потребителите, на които той е поверен. Този акцент може би се дължи на постоянните предизвикателства, свързани с внедряването на управлението на привилегирования достъп (PAM). И все пак, с развитието на заплахите, трябва да се променят и организационните приоритети. За да се предотврати превръщането на доверието в отговорност, следващата стъпка в осигуряването на привилегирован достъп трябва да се превърне в критичен фокус.

В този блог разглеждаме защо управлението на привилегирования достъп само по себе си е недостатъчно и предоставяме полезни идеи, които да ви помогнат да създадете стратегия за привилегирован достъп, ориентирана към сигурността.

Еволюция на PAM

Управлението на привилегирования достъп (Privileged Access Management – PAM) отдавна е крайъгълен камък за защита на привилегированите потребители и критичните ресурси на организацията. Основната цел на PAM е да контролира, наблюдава и защитава привилегированите акаунти, които често имат повишен достъп до критични системи и данни. Тези акаунти, обикновено притежавани от администратори, са ключове към най-ценните активи на организацията. Правилното управление е от съществено значение за предотвратяване на неоторизиран достъп, пробиви в данните и вътрешни заплахи.

С течение на времето PAM се превърна в усъвършенствано решение, което се интегрира с по-широки инструменти за сигурност и предлага функции като автоматизирани работни потоци, съхранение на пароли, наблюдение на сесии и откриване на заплахи. Тази еволюция е в отговор на нарастващите регулаторни изисквания, все по-сложните ИТ екосистеми и все по-широкото разпространение на усъвършенствани кибератаки.

Въпреки напредъка си, PAM се сблъсква с ограничения, които възпрепятстват способността ѝ да се справя цялостно със съвременните заплахи за сигурността.

Защо управлението на привилегирования достъп не е достатъчно

Тъй като киберзаплахите стават все по-сложни, разчитането единствено на PAM за защита на привилегированите акаунти е недостатъчно. Традиционните PAM системи се фокусират върху контрола и наблюдението на достъпа, но често не успяват да се справят с модерни тактики като странично движение, кражба на пълномощия и повишаване на привилегиите. Тези тактики могат да заобиколят много от защитните мерки, които PAM прилага.

Организациите трябва да преминат от управление на достъпа към защита на самите привилегировани акаунти. Този преход изисква цялостна видимост, непрекъснато наблюдение, контрол на достъпа, основан на риска, и реакция на заплахите в реално време.

Въпреки че PAM решенията се справят с проблеми като уязвимост на паролите и неправилно управление на достъпа, те често се борят с напреднали постоянни заплахи (APT) и атаки от типа „нулев ден“. Чрез подобряване на PAM със стабилни мерки за сигурност на всеки етап организациите могат да преодолеят критичните пропуски и да защитят чувствителните системи от все по-сложни противници.

Прилагане в реално време: Бъдещето на сигурността на привилегирования достъп

Подходът към привилегирования достъп, ориентиран към сигурността, надхвърля традиционните ограничения на PAM, като се фокусира върху проактивната защита, а не върху реактивното управление. Като използват непрекъснат мониторинг, автоматизирано откриване и реакции в реално време, организациите могат ефективно да се справят с предизвикателства като ръчни работни процеси, ограничена видимост на заплахите и непоследователно прилагане на политики.

Този подход не само смекчава напредналите атаки като кражба на пълномощия и странично движение, но и гарантира, че привилегированите акаунти са активно защитени.

Основни характеристики на стратегия за сигурен привилегирован достъп

За да изградите надеждна стратегия за привилегирован достъп, разгледайте решения, които предоставят следните възможности:

1. Откриване и класифициране на привилегировани акаунти
2. Автоматизирането на откриването и класифицирането на привилегировани акаунти осигурява цялостна видимост и мониторинг. То също така помага да се идентифицират обикновени акаунти, които се използват неправомерно за привилегировани задачи, което позволява навременна намеса.
3. Прилагане на контролите за сигурност
4. Прилагането на надеждни механизми за контрол на сигурността – като например многофакторна автентификация (MFA) и ограничения на достъпа – предотвратява неоторизирания достъп и повишава сигурността на привилегированите акаунти.
5. Мониторинг в реално време
6. Непрекъснатото наблюдение на привилегированата дейност позволява незабавно откриване на аномалии и бърза реакция на подозрително поведение, като спира нарушенията, преди да са се разраснали.
7. Политики за ограничен във времето достъп
8. Прилагането на нулеви постоянни привилегии (ZSP) и достъп „точно навреме“ (JIT) гарантира, че привилегиите се предоставят само когато е необходимо, като се свеждат до минимум рисковете от постоянен достъп и се намалява повърхността на атаките.

Начин на мислене, ориентиран към сигурността, за привилегирован достъп

Организациите трябва да преминат от управление на достъпа към приоритизиране на сигурността, като възприемат прилагане в реално време и проактивни мерки. Стратегии като непрекъснат мониторинг, автоматизиран контрол и политики за достъп, съобразени с времето, намаляват риска и затварят пропуските в сигурността, създавайки по-сигурна и устойчива среда.

Като поставят сигурността на преден план в стратегиите за привилегирован достъп, организациите могат да защитят по-добре критичните си активи и да изградят защита срещу съвременните постоянно развиващи се заплахи.