Тъй като изкуственият интелект увеличава търсенето на повече места за съхранение на данни, Европа обмисля да изпрати центрове за данни в космоса – и планът не е толкова необичаен, колкото изглежда на пръв поглед.

Проучване, продължило 16 месеца и струващо 2 млн. евро, заключи, че космическите центрове за данни са технически, икономически и екологично осъществими.

Thales Alenia Space и Leonardo координираха проучването ASCEND, което беше финансирано от ЕС. В изследването е използван и опитът на компании като Airbus, ArianeGroup и Германската космическа агенция.

„Разполагането на центрове за данни в космоса би могло да промени европейския цифров пейзаж, предлагайки по-екологично и суверенно решение за хостинг и обработка на данни“, заяви Кристоф Валорж, главен технически директор в Thales Alenia Space.

Екипът на ASCEND има за цел през 2036 г. да разположи 13 космически центъра за данни с общ капацитет от 10 MW. Общата цел е до 2050 г. да се постигне капацитет от 1 GW, заяви ръководителят на проекта Дамиен Дюместие пред CNBC.

Космическите центрове за данни ще обикалят около Земята на височина около 1400 км, което е три пъти по-високо от Международната космическа станция (МКС).

Скритите екологични разходи на изкуствения интелект

През май Google добави нова функция към своята търсачка, която създава резюмета на заявките, генерирани от изкуствен интелект. Освен че редовно изхвърля фактологически невярна информация, обобщенията с изкуствен интелект имат и скрита цена: те използват до 10 пъти повече енергия от традиционното търсене в Google.

Цифровизацията, и по-конкретно възходът на изкуствения интелект, рязко увеличава търсенето на хранилища за данни. В някои части на света търсенето на електроенергия за центровете за данни вече изпреварва предлагането на електроенергия. Много от тези съоръжения все още се захранват с изкопаеми горива.

ЕС стартира програмата ASCEND, за да сравни въздействието върху околната среда на базираните в космоса и на Земята центрове за данни, тъй като се стреми да настигне САЩ и Китай по капацитет за съхранение на данни.

За разлика от наземните си аналози, центровете за данни в космоса могат да се захранват от слънчева енергия 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Освен това те няма да се нуждаят от вода за охлаждане, защото в космоса е много, много студено.

Проучването обаче установи също, че за да имат космическите центрове за данни смисъл от гледна точка на околната среда, трябва да се разработи нов тип ракета-носител, която да отделя 10 пъти по-малко емисии. Освен това центровете за данни ще трябва да използват ракетно гориво, за да останат в орбита, което определено ще намали екологичните им показатели.

ArianeGroup работи върху екологична ракета-носител, която би могла да се справи с емисиите при изстрелването. Въпреки това учените все още са далеч от създаването на устойчива и рентабилна алтернатива на ракетното гориво.

Въпреки това, като се имат предвид енергийните и поземлените ограничения на Земята, създаването на центрове за данни в Космоса може да се окаже  удар, който си заслужава.