Специалистите по етика на изкуствения интелект призоваха за спешни предпазни мерки срещу зараждащата се индустрия за „цифров живот след смъртта“.

Притесненията са свързани с чатботове, които имитират външния вид, речта и личността на мъртви хора.

Известни като „deadbots“ или „griefbots“, тези клонинги на ИИ се обучават на базата на данни за починалите. След това те осигуряват симулирано взаимодействие с виртуални възстановки на починалите.

Според изследователи от Университета в Кеймбридж това „посмъртно присъствие“ може да нанесе социални и психологически вреди.

В новото им проучване се подчертават няколко риска. Един от тях е свързан с използването на мъртви ботове за реклама. Като имитират изгубени близки, мъртвите ботове могат да манипулират уязвимите  оцелели, за да купуват продукти.
Друг проблем е свързан с терапевтичните приложения. Изследователите се опасяват, че те ще създадат „непреодолима емоционална тежест“. Това би могло да засили процеса на скърбене в безкрайни виртуални взаимодействия.

Мъртвите роботи оживяват

Проучването предвижда и мъртви ботове, които спамят потребителите с нежелани известия. Изследователите сравняват това с „дигитално преследване от страна на мъртвите“.

Това е перспектива, която бързо се превръща в реалност. Услуги като „Project December“ и „HereAfter“ вече предлагат на клиентите си възможност за дигитално възкресяване на мъртвите.

За да се намалят рисковете, изследователите призовават дизайнерите на deadbot да искат съгласие от „донорите на данни“, преди да умрат. Те искат също така продуктите редовно да предупреждават потребителите за рисковете, да предоставят лесни протоколи за отказ и да забраняват неуважителното използване на мъртвите ботове.

Друга предложена предпазна мярка са удобни за потребителя методи за прекратяване. Те могат да включват дори „цифрово погребение“ на мъртвия бот.

Всички тези мерки трябва да отчитат както мъртвите, така и тези, които те оставят след себе си.

„Изключително важно е цифровите услуги за живот след смъртта да отчитат правата и съгласието не само на тези, които пресъздават, но и на тези, които ще трябва да взаимодействат със симулациите“, казва д-р Томаш Холанек, един от съавторите на изследването.

„Тези услуги рискуват да причинят огромно страдание на хората, ако те бъдат подложени на нежелани цифрови преследвания от тревожно точни възстановки с изкуствен интелект на тези, които са загубили. Потенциалният психологически ефект, особено в и без това труден момент, може да бъде опустошителен.“