В продължение на много години интернет маркетолозите  използваха технология, наречена „бисквитки“, за да проследяват какво четат и как взаимодействат хората онлайн. Използвайки събраната информация, те са в състояние да изградят изключително подробни профили за това, което харесваме и не харесваме, и след това да използват тази информация, за да ни насочват с реклами, които са по-подходящи за нас. По-подходящите реклами означават по-голям шанс да закупим определени продукти.

Много хора намират това невидимо проследяване за нахлуване в поверителността – те не искат търговците да могат проследяват личния им живот по този начин. Европейският общ регламент за защита на данните (GDPR) имаше за цел да помогне за повишаване на прозрачността, като даде на хората правото да се „откажат“ от проследяване, особено чрез бисквитки.

Дигиталният отпечатък замества бисквитките

Бисквитките са забележително ефективни, но търговците винаги търсят начини да подобрят ефективността на своите реклами. Това доведе до разработването на алтернативна технология за проследяване, наречена „дигитален отпечатък“.

Дигиталните отпечатъци се създават от скриптове, които се изпълняват на уебсайтовете, които посещавате. Тези скриптове анализират вашия компютър за широк спектър от специфични характеристики – уеб браузъра, който използвате, клавиатурна подредба, системен език, размер на екрана и дори подробности за чиповете и компонентите във вашия компютър. Всичко това  се използва за създаване на дигитален (цифров) отпечатък, който е почти толкова уникален, колкото пръстовият отпечатък.

Докато сърфирате из интернет, цифровите скриптове за  отпечатъци записват вашето посещение и съставят рекламен профил, точно като бисквитките. Дигиталните отпечатъци са особено ефективни, защото могат с изненадващо висока степен на точност да проследяват и потребителите в различни уеб браузъри – нещо, което бисквитките не биха могли да правят.

Това различно ли е от проследяването с бисквитки?

Проследяването с цифрови  отпечатъци всъщност е просто актуализирана техника за проследяване на хора. Разликата е, че нищо не се изтегля на вашия компютър и никога не виждате какво се случва по време на процеса на снемане на  отпечатъци.

Това също означава, че все още съществуват същите въпроси относно поверителността и защитата на личните данни. Някои експерти по сигурността предупреждават, че тези отпечатъци всъщност може да са по-голям проблем с поверителността, тъй като потребителите нямат представа какво се случва, докато сърфират в интернет – въпреки че техниката също (законово) се контролира от GDPR.

Всички  отпечатъци  ли са лоши?

Въпреки че основната им употреба с търговска цел, някои фирми разчитат на цифровите отпечатъци за нерекламни цели. Системи, които изискват висока степен на сигурност и доверие, като вашата онлайн банка, може да използват цифров  отпечатък като част от своите мерки за борба с измамите; ако система с различен  отпечатък се опита да получи достъп до вашия акаунт, тя може да бъде блокирана, докато не бъде извършена по-нататъшна проверка на самоличността например.

Поради това категоричната забрана за снемане на дигитални отпечатъци всъщност може да не е за добро. Вместо това имаме нужда от по-голяма прозрачност от компаниите, използващи технологията за това как тя работи и какво правят с информацията, която събират. По този начин можем по-добре да уважаваме личната поверителност, без да забраняваме потенциално полезен инструмент.