Миналия понеделник Европейският съюз наложи нови санкции на Русия във връзка с войната ѝ в Украйна, насочени към флота от танкери в сянка на Москва, които превозват втечнен природен газ през Европа, както и към няколко компании.

На срещата в Люксембург, на която бяха одобрени санкциите, външните министри на ЕС се споразумяха и за нова финансова подкрепа, която да помогне на Украйна да се защити. Някои от тях изразиха загриженост от нарастването на хибридните атаки от страна на Русия – включително твърдения за намеса в изборите, кибератаки и саботажи.

В стремежа си да принудят Русия да използва по-скъпи маршрути за енергийни цели, министрите заявиха в изявление, че ЕС ще „забрани услугите по претоварване на руски втечнен природен газ на територията на ЕС с цел операции по претоварване в трети държави“.

По оценки на ЕС през миналата година през пристанищата на ЕС са били доставени около 4-6 млрд. куб. м (141-212 млрд. куб. фута) руски втечнен природен газ за трети държави. Русия е заподозряна, че управлява „флот-призрак“ от до 400 кораба, за да заобиколи санкциите и да поддържа потока от енергийни приходи, така че да може да финансира войната.

Мерките ще бъдат насочени към прехвърлянето от кораб на кораб и от кораб на кораб на брега, както и към операциите по претоварване. Те включват и репресии срещу реекспорта на втечнен природен газ за трети страни през ЕС, както и забрана за нови инвестиции, които да помогнат на Русия да завърши проектите за втечнен природен газ, по които работи.

Десетки нови „субекти“ – често компании, банки, агенции и други организации – бяха добавени към списъка на ЕС, включително някои в Китай, Турция и Обединените арабски емирства. Много от тях са обвинени в заобикаляне на санкциите на блока или в предоставяне на чувствително оборудване на Русия.

Повече от 50 длъжностни лица също са обект на замразяване на активи, както и на забрани за пътуване. Президентът на Русия Владимир Путин, външният министър Сергей Лавров, десетки депутати и няколко олигарси са сред повече от 1700 души, които вече са включени в списъка на ЕС.

Над 400 субекта, които вече бяха засегнати, включват компании, работещи във военния, авиационния, корабостроителния и машиностроителния сектор, наемническата групировка „Вагнер“, политически партии и банки. Активи на руската централна банка на стойност около 210 млрд. евро (225 млрд. долара) са блокирани в ЕС.

След като председателстваше заседанието, ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че „Путин иска да докаже, че Украйна е уязвима, а ние трябва да докажем, че ще подкрепим Украйна“.

Борел заяви, че е постигнато споразумение за предоставяне на Украйна на 1,4 млрд. евро (1,5 млрд. долара) през юли и още 1 млрд. евро (1,1 млрд. долара) до края на годината, за да се увеличат запасите от оборудване за противовъздушна отбрана и боеприпаси и да се подпомогне укрепването на отбранителната промишленост на страната.

Парите ще бъдат получени от печалбите, реализирани от замразените руски активи, държани в Европа, каза той.

По-рано някои министри настояха, че трябва да се предприемат действия за прекратяване на хибридните атаки в Европа от страна на Русия, които се извършват в „сивата зона“ точно под прага на военните действия и които имат за цел да дестабилизират поддръжниците на Украйна.

Финландският министър на външните работи Елина Валтонен заяви, че „има множество действия, които те предприемат срещу европейски държави“. Финландия затвори граничните пунктове с Русия, обвинявайки Кремъл в организирана кампания, експлоатираща мигрантите.

„В Европа вече няма статут на наблюдател на руската агресия. Всички ние сме жертви на руската агресия“, каза тя. „Изключително важно е да продължим да помагаме на Украйна, защото Русия разбира само от сила“.

Литовският ѝ колега Габриелиус Ландсбергис заяви, че има „достатъчно доказателства“ за злонамерена дейност от страна на Русия.

„За съжаление не мисля, че все още изпращаме правилното послание“, каза той. „Москва трябва да получи много ясно послание, че винаги когато ескалира, ще получи отговор от наша страна.“

През май НАТО предупреди за руска „враждебна държавна дейност“ по отношение на двете им страни, както и срещу Чехия, Естония, Германия, Латвия, Полша и Обединеното кралство, и заяви, че действията на Кремъл „представляват заплаха за сигурността на съюзниците“.

В отделен ход ЕС наложи санкции на двама души, обвинени в онлайн шпионаж с „групата Калисто“ – Руслан Перетятко и Андрей Коринец. В доклада се казва, че групата е провеждала кибероперации срещу държави – членки на ЕС, в опит да открадне чувствителни отбранителни и дипломатически данни.

Мишена за хакерски дейности и разпространение на зловреден софтуер са били и членовете на групите „Армагедон хакер“ и „Wizard Spider“.

Източник: Associated Press