По нареждане на ЕС технологичните гиганти стартираха 11 инструмента за прозрачност на рекламата. Според ново проучване на Mozilla нито един от тях не е подходящ за целта.

Инструментите предоставят библиотеки с данни за онлайн рекламите. Проучвайки тези хранилища, изследователите могат да идентифицират спонсорите и техниките, които стоят зад рекламите. Поне такава е идеята.

Библиотеките са задължителни по силата на Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA) – закон, предназначен за защита на онлайн средата.

Като хвърля светлина върху съдържанието и насочването на рекламите, ЕС се надява да се справи с дезинформацията и манипулацията. Въздействието може да бъде глобално. Тъй като платформите често реагират на международните правила с цялостни промени, библиотеките биха могли да се разпространят по целия свят.

В момента тече най-мащабната изборна година в историята, а залозите са високи. Но технологичните платформи изглеждат слабо подготвени. Mozilla установи, че техните инструменти са пълни с грешки, дефектни функции и липсващи данни.

За да проведе стрес-тест на библиотеките, производителят на Firefox си партнира с Check First, финландски пионер в областта на алгоритмичния анализ.

Двойката изследва 11 инструмента, използвани от най-големите световни платформи: Google Search, Meta, X, YouTube, LinkedIn, Apple App Store, TikTok, Snapchat, AliExpress, Bing, Booking.com и Zalando.

Те тестваха инструментите по над 20 параметъра, определени от DSA. Рамката обхващаше функционалност, достъпност на данните и точност.

След като инспектираха всяка платформа, изследователите откриха големи недостатъци във всеки инструмент.

В резултат на това хората, които стоят зад рекламите, могат да останат скрити. Те също така могат да играят със системата.

Финансиращи в сянка

Авторите на изследването съобщиха, че рекламното съдържание на библиотеките е било лошо каталогизирано в платформите. Това е оставило пропуски в данните, които могат да се използват.

Рекламите, които нарушават правилата за провеждане на избори, биха могли да избегнат всякакви наблюдатели. Тъй като действията им са трудни за откриване, лошите  биха могли да промъкнат заблуждаващи реклами, подкрепени от недобросъвестни спонсори.

Друг проблем беше недостатъчно подробната информация за спонсорите на рекламите – поради което е трудно да се разбере кой плаща за влияние.

Функциите за търсене също често бяха неадекватни. В Google например не е възможно да се търсят реклами по ключови думи. В същото време нито едно хранилище не предлагаше едновременно сортиране и филтриране.

Най-силно осъждане получи X, бившият Twitter. Библиотеката на платформата не разкриваше съдържанието на рекламите и не разполагаше с основни функционалности. Тя също така оставяше големи пропуски в параметрите за таргетиране и данните за получателите.

„Инструментите за прозрачност на X са пълно разочарование“, заяви Клер Першан, ръководител на отдела за застъпничество за ЕС в Mozilla.

Тези недостатъци няма да бъдат изненада за ЕС. Рекламното хранилище на X е включено в разследването на DSA на блока срещу платформата.

Манипулиране на избори

Онлайн платформите са влиятелни инструменти в предизборните кампании. Те са отворени за използване както от местни партии, така и от международни противници.

Една от последните проруски кампании във Facebook беше насочена към Молдова. Друга насочи антиукраинска пропаганда към аудиторията в Германия и Франция.

Политиките, предназначени за борба с тези тактики, не винаги се прилагат. Външните изследователи могат да прикрият техните недостатъци.

Например TikTok официално не позволява политически реклами. Но въпреки това CheckFirst е открил доста такива в платформата.

„Тъй като навлизаме в тази важна изборна година, вероятността тези тактики да се използват по-агресивно е голяма“, казват изследователите.

„Осигуряването на стабилна прозрачност и предоставянето на възможност за функционални и изчерпателни библиотеки за реклами е от решаващо значение за предпазването на изборите от подобни манипулативни влияния.“