Европейската индустрия за изстрелване на космически кораби отново започна работа в четвъртък, когато тежката ракета Ariane 6 излетя в 17:24 ч. централноевропейско време от космодрума във Френска Гвиана.

Първоначално планирана за декември, мисията на Ariane 6 беше отложена първо за 26 февруари, а след това за 3 март поради проблеми с транспортирането на спътника до стартовата площадка. Само няколко минути преди изстрелването в понеделник обаче инженерите установиха „аномалия“ в една от тръбите за зареждане с гориво, което отложи изстрелването допълнително.

И накрая, на 6 март се състоя първото успешно търговско изстрелване на Ariane 6. Това събитие бе осъществено седем месеца след първия полет на ракетата, който възстанови суверенния достъп на Европа до космоса.

Ariane 6 изведе на орбита CSO-3 – френски военен шпионски спътник, който може да прави снимки на Земята с висока резолюция. Сондата е последната част от система от три спътника, предназначена да подобри способността на Франция да наблюдава глобалните дейности от космоса. Първите две сонди бяха изстреляни на борда на руски ракети „Союз“ през 2018 г. и 2020 г.

Откакто през 2022 г. започна пълномащабната инвазия на Москва в Украйна, Европа няма достъп до ракетите „Союз“. Междувременно пенсионирането на Ariane 5 през 2023 г. и забавянето на новата малка ракета-носител Vega-C оставиха континента без независим достъп до космоса. В продължение на повече от година Европа беше принудена да разчита на SpaceX на  Мъск.

Мисията Ariane 6

През 2023 г. Европа осъществи само три успешни изстрелвания в орбита – най-ниският брой от 2004 г. насам. Междувременно САЩ имаха 109 – най-многото, които една държава някога е осъществявала.

Въпреки това, след като „Ариана 6“ вече е в експлоатация и „Вега-С“ беше изстреляна през декември, нещата за космическите възможности на Европа се подобряват. И не само мисиите, финансирани с публични средства, вървят по план.

Германският стартъп Isar Aerospace е готов да изстреля в орбита първата частно финансирана ракета в Европа от космодрума Андоя в Норвегия, в очакване на одобрение от регулаторните органи. Isar е един от няколкото стартъпа като PLD Space и Rocket Factory Augsburg, които искат да осигурят местна алтернатива на SpaceX. И двете компании също са готови да изстрелят за първи път тази година.

Напредъкът на европейските ракетни стартъпи – и на ветерани като Arianespace и Avio (компанията, която стои зад Vega-C) – не би могъл да дойде в по-подходящ момент. Европейските държави отдавна се стремят да засилят своята автономност в областта на сигурността – приоритет, който придоби нова актуалност след размразяването на отношенията с Русия от страна на администрацията на Тръмп.

Въпреки това Европа може да не успее да замени SpaceX напълно. Ariane 6, за разлика от ракетите на SpaceX, не е за многократна употреба. И макар че Европа насърчава частни компании с леки ракети за многократно използване, тя вероятно няма да разполага с опция за многократно използване на тежки ракети до 2030 г., когато може да се появи наследник на Ariane 6.

Въпреки това, макар и да не е панацея за автономността на Европа в космоса, увеличаването на местните възможности все пак е добра новина за по-широкия сектор на космическите технологии в региона. „По-големият достъп до космоса несъмнено ще ускори темпото на иновациите и внедряването на нови космически технологии в Европа“, заяви по-рано Марк Богет, главен изпълнителен директор на инвестиционната компания Seraphim Space.

Напредъкът може да донесе и огромни финансови ползи. McKinsey и Световният икономически форум очакват глобалната космическа икономика да нарасне от 630 млрд. долара през 2023 г. до 1,8 трилиона долара през 2035 г.