Макар че обикновено се казва, че живеем в информационната ера, аз обичам да я наричам по друг начин – ера на екрана.

През последните седемдесет години дисплеите навлязоха в почти всеки аспект от живота ни. В домовете ни се появиха телевизори, които промениха новините и развлеченията. По петите им дойдоха смартфоните, които промениха комуникацията и начина, по който взаимодействаме със света като цяло.

Тези технологии промениха земното кълбо по начини, с които продължаваме да се сблъскваме, но това все още не разказва цялата история на цифровите дисплеи. Наред с тези епохални примери има и безброй по-малки начини, по които екраните са променили живота ни – от улесняването на използването на обществения транспорт до бързото поръчване на храна в ресторантите за бързо хранене.

Изглежда, че с усложняването на нашия свят екраните се умножават. Но ще продължи ли тази тенденция? Ще продължат ли цифровите дисплеи да бъдат неразделна част от живота ни с развитието и напредъка на технологиите? И как ще се променят те?

Екрани… Какво следва?

Имайки предвид това, се свързах с Александър Мог, водещ мониторен партньор в Deloitte. Той обяснява, че трите основни елемента на екраните, които ще се променят в близко бъдеще, са техният размер, форма и вид.

Първият е свързан с вариациите. Понастоящем повечето екрани, които използваме в ежедневието си, са с един и същ широк размер: някъде между телефона и телевизора. Това вероятно ще се промени, така че дисплеите да имат повече вариации и да са всичко „от супер малки до супер големи“.

Следващата очаквана промяна е, че общата форма на екраните ще изостави „традиционния правоъгълник“. Това би означавало, че екраните вече няма да са приковани към четириъгълници и ще могат да се използват на все повече места.

Последната еволюция ще бъде модификация на формата. По-конкретно въвеждането на повече извивки, „триизмерен дизайн“ и появата на сгъваеми модели.

Обобщавайки всичко това, Мог вярва, че ще видим еволюция на екраните за „всякакви случаи на употреба и места“, като в този процес те ще станат още по-всеобхватни.

В желанието си да разбера как това може да стане реалност, разговарях с Марчин Ратайчак от Inuru, германска компания, която твърди, че ще направи революция в технологията на екраните.

Водеща роля на OLED

Основният напредък на Inuru е разработването на изцяло нов начин за производство на OLED дисплеи. Неотдавна тя набра финансиране в размер на 9,5 млн. евро за производство на евтини OLED и току-що откри фабрика в близост до Берлин за тази цел.

OLED (органичен светодиод) е чудото на съвременните дисплеи. Той е тънък като хартия, гъвкав, ярък и с високо контрастно съотношение. Голяма част от първокласните технологии използват тази технология – от най-новия Nintendo Switch до телевизори от висок клас.

Като човек, който буквално току-що си е купил първия OLED телевизор, повярвайте ми, той е невероятен.

И все пак, както посочва Ратайчак, тя има един голям недостатък: „е изключително труден за производство“. Ето защо OLED екраните обикновено се използват само в първокласни устройства, но това, което Inuru е постигнала, е разработването и патентоването на нов начин за производство на технологията.

Отпечатване на екрани

Най-просто казано, най-интензивната част от производството на OLED е нанасянето на органичните, излъчващи слоеве (където се създава светлината) върху субстрата – материалът, в който се намират тези светлини. Това често се извършва чрез вакуумно термично изпарение (VTE) или отлагане на органични пари (OVPD). Макар че това са различни методи, всеки от тях включва изпаряване на органичните молекули преди охлаждането им върху субстрата.

Това, което Inuru е направила, е да създаде различен начин за производство на OLED. „Ние на практика изоставихме целия стандартен процес на изпаряване на полупроводници, който имаме в момента, в полза на обикновения цветен печат“, казва Ратайчак.

На практика Inuru разпръсква OLED директно върху субстрата, точно както мастилото се разпръсква върху хартията в мастиленоструйните принтери.

Според компанията това им позволява да произвеждат OLED само с 1% от енергията и материалите, необходими за стандартния процес, което намалява производствените разходи на технологията с 90%.

Макар че все още има да се правят подобрения, това освобождава OLED от ограниченията на разходите, които имаше преди, като открива изцяло нов път за висококачествени дисплеи с различни форми и размери.

Нов поглед към екраните

Една от областите, от които Ратайчак и Inuru се интересуват особено, е въздействието, което екраните могат да окажат върху „маркетинга и етикетирането“.

Например, възможността да се използва тази технология върху бутилките с лекарства. В сегашното състояние на технологията това включва осветяване на етикета, когато срокът на годност на лекарствата изтече. Това обаче може да се разшири и да включва неща като показване на промени в дозировката или дори дали някой е взел определеното му количество през този ден.

Ратайчак обаче вижда, че технологията на екрана ще се развие отвъд това. Въпреки че в момента тя се ограничава до осветяване на области, бързият темп на развитие може да окаже много по-голямо въздействие. Например, той говори за използването на дисплеи върху дрехите като модно изявление или за анимирани дисплеи върху продуктите.

Друг случай на употреба, който Ратайчак споменава, е идеята за „опаковки за многократна употреба, които споделяме“.

Помислете за това по следния начин. Купуваме пакет макаронени изделия. Вместо етикет, тя е снабдена с гъвкав екран, който показва марката на компанията. Когато продуктът свърши, вместо да се изхвърли торбичката, тя се почиства и в нея се поставя продуктът на друга компания. Екраните около торбата се променят, за да показват този продукт и неговата марка.

Идеята е примамлива, но имам съмнения за нея. Със сигурност би било по-лесно да се създаде истинска, кръгова система за опаковане, използваща лесно рециклируеми материали, отколкото да се лепят евтини екрани върху всичко?

Какъвто и да е действителният анализ на разходите и ползите, това помага да се илюстрира едно бъдеще на екраните: толкова евтини и разпространени, че почти могат да заменят хартията. Въпреки това има някои възможни пречки пред технологията, която се появява зад ъгъла.

Смъртта на дисплеите

Изненадващо ли е, че компания, която произвежда екрани, смята, че бъдещето е свързано с много екрани? Разбира се, че не – и връзката ни с цифровите дисплеи може да се развие в различна посока.

Един елемент изглежда безспорен: компаниите искат да имат възможност да разполагат с подобни на екрани неща навсякъде. Представете си колко би платил един бизнес, за да има първата достъпна анимирана опаковка, например.

Но не е задължително да имаме нужда от екрани, за да постигнем това. Вместо това следващата стъпка в еволюцията на екраните може да бъде добавената реалност (AR).

Днес, казва Мог пред TNW, има много примери за компании, които пускат приложения, при които „клиентите могат да гледат [дадена] опаковка през камерата си, за да видят допълнителна виртуална информация или интерактивно съдържание, показано на екраните им“.

Смарт очилата поемат властта?

AR в този си вид е твърде сложна, за да преодолее истинските екрани, но знаете ли какво ще го направи? Умните очила. Неща като Vision Pro на Apple и умните очила Ray Ban Meta са знак за революцията в областта на компютърната среда, която предстои.

Когато това се случи, вероятно ще гледаме даден продукт в магазина и на лещите ни автоматично ще се показва анимация или повече информация. Това ще бъде по-малко трудоемко – както от гледна точка на труда, така и от гледна точка на средствата – от екраните и ще позволи на компаниите да достигнат до нас, независимо къде се намираме. За тях това е печелившо.

И така, може ли това да е краят на цифровите дисплеи? Дали просто чакаме, докато умните очила станат достатъчно добри и евтини?

Е, Ратайчак вярва, че това няма да е така, като казва, че екраните ще се слеят с аугментацията, помагайки на потребителите „да получават същата информация от цифровия свят във физическия“.

В това има известен смисъл. Помислете за нещо като бутилка с лекарство. Дори и в свят без екрани, човек може да иска да види срока на годност, отбелязан върху нея.

Мог от Deloitte обаче е на друго мнение, като смята, че с времето AR/VR ще се откаже изцяло от екраните. „Случаите на употреба са твърде поразителни“, казва той.

Това не означава, че това ще се случи скоро, но той смята, че веднага щом умните очила станат достатъчно добри, ерата на екраните ще започне да отминава.

Краят на света, какъвто го познаваме

Въпреки това в близко бъдеще вероятно ще достигнем до преломна точка, в която екраните ще са навсякъде – но дали това е добре?

Когато повдигнах въпроса пред Мог, той посочи редица потенциални проблеми, включително разсейване и рискове за сигурността, тъй като ще има повече вектори на атаки, но в крайна сметка смята, че „увеличаването на производителността при използването на екрани ще компенсира много от тези въздействия“.

(Ратайчак, от друга страна, беше изненадващо положително настроен по отношение на всички добри неща, които екраните могат да донесат.)

Но лично? Трудно е да не възприемаме един свят, в който сме напълно бомбардирани от екрани, като донякъде негативен. Като общество вече страдаме от повишена тревожност и депресия, които до голяма степен се дължат на времето, прекарано пред екрана, и на социалните медии. Дали по-големият брой дисплеи ще подобри положението? Някак си се съмнявам.

Притеснението, разбира се, е, че AR/VR ще влошат нещата. Че поне при екраните можем да ги изключим или да ги игнорираме. Когато технологията е пред нас, залепнала за очите ни, тогава тя може да се окаже наистина неизбежна.

Проблемът е, че няма ясен начин за намаляване на това. Предимствата, които повече екрани и дисплеи могат да ни осигурят по отношение на удобството – и печалбите, които те могат да донесат на компаниите – са толкова силни, че това вероятно ще се случи по един или друг начин. Никой не ни е питал дали искаме станции за поръчка в ресторантите за бързо хранене, те просто се появиха и ние ги намерихме за полезни. Същото ще се случи и със следващата стъпка в революцията на дисплеите.

Може би се нуждаем от регулация, а може би промяната ще дойде и ние просто ще се адаптираме, точно както с интернет.

Едно нещо обаче е сигурно: докато все още живеем в ерата на екраните, това няма да продължи вечно.

Автор: Калъм Буут, TNW