ITER, който ще се превърне в най-големия реактор за термоядрен синтез в света и в един от най-скъпите научни експерименти в историята, достигна ключов етап от мисията си да създаде минислънце на Земята. Въпреки очевидния напредък обаче мегапроектът е засегнат от нови закъснения и нарастващи разходи.

Деветнадесет гигантски магнитни намотки, всяка от които е висока 17 метра и тежи 360 тона, най-накрая бяха доставени в Южна Франция, където се изгражда ITER.

Магнитите ще образуват клетка около камера с форма на поничка, наречена токамак. В нея те ще създават магнитно поле, което да ограничава свръхгорещата плазма, като я поддържа стабилна достатъчно дълго време, за да може да се осъществи реакция на термоядрен синтез. Магнитите, които са свръхохладени до -269 °C, също така предпазват цялата машина от разтопяване при екстремните температури на плазмата, която може да достигне до 10 пъти по-висока температура от тази на ядрото на Слънцето.

„Доставката на тези магнити е важен момент, който ще позволи на ITER да постигне целите си“, заяви генералният директор на проекта Пиетро Барабаски по време на пресконференция вчера.

Въпреки това Барабаски съобщи също, че мегапроектът ще се включи едва през 2034 г. и ще започне да произвежда енергия през 2039 г. Това е почти десетилетие по-късно от първоначално планираното и с четири години закъснение спрямо последния график, обявен през 2016 г.

Освен това цената, която вече се оценяваше на 20 млрд. евро, ще нарасне с 5 млрд. евро. Допълнителното време и пари ще позволят на ITER да пусне в експлоатация машина, способна да произвежда „пълна магнитна енергия и ток“, а не „относително „гола“ машина“ – какъвто би бил случаят, ако проектът се придържаше към целта си от 2016 г., каза Барабаски.

За последното забавяне Барабаски обвинява най-вече пандемията COVID-19. Въпреки това производствени проблеми, като например откриването на пукнатини във водните тръби, които охлаждат термичните щитове, също са забавили напредъка.

В действителност обаче овладяването на енергията от термоядрен синтез е, просто казано, адски трудно. Може би дори по-трудно, отколкото учените първоначално предвиждаха.

ITER рискува да изостане

Проектът ITER е замислен през 1985 г. и стартиран през 2006 г. от коалиция от 35 държави и региони, включително ЕС, САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Тогава бюджетът на проекта беше 5 млрд. евро, като ЕС предостави по-голямата част от средствата.

Реакторът е замислен като експеримент, а не като реактор с търговска приложимост. Общата му цел е да произвежда 500 MW енергия от термоядрен синтез за продължителен период от време, доказвайки, че е възможно да се поддържат реакциите на термоядрен синтез за достатъчно дълъг период от време, за да се произвежда електроенергия.

Но тъй като десетки частни компании вече разработват свои собствени комерсиални машини за термоядрен синтез, съществува риск ITER да се окаже остарял, когато евентуално заработи. Подкрепени от наплива на частен капитал и неограничавани от геополитиката, стартиращи компании като Tokamak Energy, First Light Fusion, Marvel Fusion и Proxima Fusion могат да прескочат финалната линия.

Крайната цел на тези компании, повечето от които се стремят да имат готов реактор до началото на 2030 г., е да създадат реакции на термоядрен синтез, които да горят достатъчно горещо и да продължават достатъчно дълго, за да произвеждат постоянен поток от електроенергия. Това е нещо, което никога не е правено досега.

Въпреки това, с обещанието за практически неограничена, чиста и надеждна енергия, опитът за изграждане на малка звезда на Земята вероятно си заслужава усилията – дори ако трябва да почакаме известно време, за да видим как усилията дават резултат.