В днешно време всяка компания има дигитално присъствие. Това носи многобройни ползи за бизнеса, но също така крие и редица рискове. Киберпрестъпниците намират все повече начини да заобиколят мерките за сигурност и да получат достъп до данните. Ако защитата не е достатъчно силна, данните на организациите, техните клиенти и партньори могат да бъдат компрометирани, което ще има тежки последици за компаниите.

Нарастващата цифровизация, съчетана с развитието на тактиките на киберпрестъпниците, води до рязко увеличаване на инцидентите, свързани с киберсигурността. Тази тревожна тенденция е показана в последния доклад за нарушенията на данните на Internet Theft Resource Center (ITRC), в който се посочва, че през 2023 г. са извършени 2365 кибератаки, които са засегнали над 300 милиона жертви.

Въоръжени с тези знания, е важно компаниите да предприемат мерки и да защитят системите си, за да предотвратят достъпа на неидентифицирани потребители до чувствителна информация, за да намалят риска от кибератаки.

Zero-Trust 101: Всичко, което трябва да знаете

Защитата на системите на компанията от външни агенти трябва да бъде приоритет за всеки служител, независимо дали е в ИТ или в други отдели. В случай на атака непредприемането на тези мерки може да доведе до непоправими икономически и репутационни щети.

Прилагането на протокол за киберсигурност, който защитава системите от злонамерени агенти, е основно, но съществено изискване. Подходът на нулево доверие може да се окаже идеалният съюзник в това отношение. Тъй като този метод се основава на недоверие по подразбиране, той позволява достъп до системата само на потребители, които са потвърдени като сигурни и надеждни. Това позволява по-добър контрол на достъпа, като повишава защитата на системите и по този начин намалява риска от претърпяване на пробив в киберсигурността, който застрашава целостта на чувствителната информация на компанията.

Знаем, че подходът на нулево доверие може да повиши защитата на компаниите, и всичко това благодарение на поредица от функционалности, вградени в структурата на нулевото доверие. По-долу изтъкваме някои ключови инструменти за установяване на модел на нулево доверие в компаниите:

Непрекъснато наблюдение в реално време:
Основата на нулевото доверие е да се гарантира, че самоличността на всеки потребител се проверява всеки път, когато той поиска достъп. Това означава, че трябва да разполагате с подходящи решения за извършване на непрекъснат мониторинг и оценка на крайните точки, за да потвърдите, че те са надеждни. Освен това внедряването на решения, базирани на изкуствен интелект, като например EPDR (Endpoint Protection, Detection, and Response), може да сведе до минимум грешката, като същевременно оптимизира разходите на ИТ екипите.

Протокол за реагиране:
От ключово значение е също така да се включат протоколи за реагиране, за да се установи подход на нулево доверие. Това позволява на екипите да реагират проактивно на заплахите и да предотвратяват тяхното разпространение.

Съответствие с нормативните изисквания:
Понастоящем съществуват многобройни разпоредби, които изискват защита на данните, особено за трети страни. В тази връзка моделът на нулево доверие може да помогне на компаниите да спазват например GDPR (Общ регламент за защита на данните) и да избегнат потенциални санкции.

Накратко, нулевото доверие е задължителна архитектура за компаниите, които искат да имат усъвършенствана и ефективна защита на данните. Като съчетаем протокол за киберсигурност и добра хигиена и навици от страна на компанията и нейните служители, ще осигурим подход, който защитава организациите от заплахи.