Когато тормозът и сплашването се извършват онлайн, това се нарича кибертормоз. Този вид тормоз може да бъде особено труден за противодействие, тъй като е труден за контролиране и е видим за голям брой хора. Има вероятност детето ви да прекарва много време онлайн, затова е важно да сте сигурни, че знаете какво да правите, ако поведението в мрежата стане неприятно. Научете какво представлява кибертормозът, как влияе на младите хора и получете няколко съвета как вие и детето ви да се справите с него.

Тази статия може да ви помогне, ако:

– искате да разберете какво представлява кибертормозът или „интернет тормозът
– смятате, че детето ви може да е жертва или да е въвлечено в кибертормоз по някакъв начин
– искате да разберете как можете да помогнете.

Какво представлява кибертормозът?

Не е задължително да знаем защо децата са тормозени или извършват кибертормоз; това, което знаем, е, че кибертормозът е преднамерено, упорито и злонамерено използване на думи или снимки в онлайн среда с цел да се навреди на нечие благополучие.

Проучване, проведено от Kids Helpline, установи, че най-често срещаната възраст за кибертормоз е преходният период между началното и средното училище, когато младите хора са на около 11-12 години, но това се случва и през тийнейджърските години, така че е важно да се знае. За съжаление кибертормозът е наистина често срещан, като Комисариатът по електронна безопасност съобщава, че почти всеки втори млад човек е имал негативен опит в интернет през последните шест месеца.

Как изглежда кибертормозът?

Кибертормозът сред тийнейджърите се проявява под различни форми, но най-често срещаните са:

• получаване на умишлено обидни текстови съобщения, имейли или директни съобщения в сайтове на социални медии
• хора, които разпространяват слухове или лъжи за някого онлайн
• изпращане на изображения или видеоклипове, целящи да унижат или злепоставят някого
• изпращане на заплахи към някого
• създаване и използване на фалшиви онлайн профили, за да се злепостави или сплаши някой.

Кибертормозът най-често се извършва чрез социалните медии. Въпреки че социалните медии са чудесен начин да поддържаме връзка с приятели, лесната им употреба и достъп до тях означава, че кибертормозът в социалните медии може да бъде често срещан. Научете повече за това как да предпазите тийнейджъра си в социалните медии.

По какво се различава от другите форми на тормоз?

Тормозът е вид поведение, което има за цел да причини умишлена вреда. Кибертормозът може да бъде още по-страшен поради своята публична и неконтролируема същност. Например:

• няма ограничения за това кой може да гледа или да участва в кибертормоза
• може да е много трудно да се премахне съдържание, споделено онлайн
• той може да бъде анонимен
• съдържанието може да бъде достъпно чрез търсачките

Трудно е за хората да избягат от тормоза, особено ако използват технологии в ежедневието си. Предполага се, че младите хора може да са по-склонни да тормозят някого онлайн, отколкото в реалния живот, тъй като се чувстват по-малко отговорни за действията си поради естеството на онлайн света.

Какви са последиците от кибертормоза?

Ефектите от кибертормоза върху тийнейджърите могат да варират от:

• по-ниска посещаемост и успеваемост в училище
• повишен стрес и тревожност
• чувство на изолация и страх
• лоша концентрация
• депресия
• понижено самочувствие и увереност
• в крайни случаи кибертормозът може да доведе до самоубийство.

Последиците от кибертормоза са подобни на последиците от тормоза, но основната разлика е, че е много по-трудно да се избегне, защото може да последва тийнейджъра вкъщи от училище и да го накара да се чувства така, сякаш никога няма да може да избяга от него. Уверете се, че детето ви знае, че вината не е негова, че не е само и че има начини да се справи с кибертормоза.

Ако сте забелязали някои предупредителни знаци в поведението на вашия тийнейджър, може би се притеснявате, че той мисли за самоубийство.

Поддържайте тийнейджъра си в безопасност онлайн

Само около 1 от 10 младежи информират родител или доверен възрастен за кибертормоза. Някои от причините за този нисък брой са срам, страх да не повярват, страх от омаловажаване на проблема или загуба на достъп до технологиите. Предприемането на проактивни стъпки за информиране на детето за това какво може да направи по отношение на кибертормоза може да бъде добър начин да се гарантира, че то ще се обърне към вас за подкрепа, когато има нужда от такава.

• Уверете се, че акаунтите на детето ви в социалните мрежи са настроени на личен режим и че то приема заявки за приятелство само от хора, които познава в реалния живот.
• Разговаряйте с тийнейджъра си за това да не споделя лична информация онлайн. Например пароли, пълното им име, адрес, телефонен номер и кое училище посещават.
• Разговаряйте с тийнейджъра си относно споделянето на снимки онлайн, особено рискови. Обяснете им, че щом се появят онлайн, те могат бързо да загубят контрол върху това кой ги вижда и това може да доведе до назоваване и засрамване за съжаление.
• Напомнете им да игнорират съобщения от хора, които не познават. Интернет може да бъде чудесно място за създаване на нови приятелства, но все пак е много важно да бъдете изключително предпазливи заради фалшивите акаунти и троловете
• Уверете се, че знаят, че кибертормозът е нещо лошо и не бива да го правят. Ако вашият тийнейджър се държи по този начин онлайн, това може да отвори врати за хората, които смятат, че имат оправдание да тормозят детето ви в киберпространството.
• Уверете се, че детето ви знае как да блокира, изтрие или докладва за някой, който го разстройва онлайн.

Колкото и да им  харесва да са онлайн, важно е да накарате децата  да се занимават с офлайн дейности. По този начин, ако нещо се случи онлайн, те ще имат други занимания, които им харесват, и други приятели, с които да говорят.

Какво да направите, ако детето ви е обект на кибертормоз

Ако знаете, че детето ви е обект на кибертормоз, първото нещо, което трябва да направите, е да го подкрепите и да бъдете съпричастни. Уверете се, че то знае, че вината не е негова. Кибертормозът е сериозен и разстройващ, затова се опитайте да не омаловажавате  ситуацията, за да накарате детето си да се „почувства по-добре“. Избягвайте изкушението да спрете детето си да влиза в интернет изобщо; това по-скоро ще го накара да не ви каже, ако това се повтори.

Подкрепете емоционално детето си при кибертормоз

–  Говорете с детето си и наистина се вслушвайте в думите му. Благодарете му, че ви е споделило, и му дайте да разбере, че искате да сложите край на тормоза.
– Никога не обвинявайте детето си за това, че е преживяло кибертормоз. Начинът, по който младите хора общуват онлайн, може да се стори прекален на възрастните, но тормозът никога не е по вина на тормозеното лице.
– Признайте чувствата му и не се опитвайте да отхвърлите преживяванията му, дори и да не ви се струва, че това е нещо особено.
– Уверете ги, че има хора, които могат да предложат подкрепа, независимо дали това сте вие, техните учители или други специалисти и служби.
– Научете повече за ефективното общуване с вашия тийнейджър

Ако имате нужда от премахване на материали, свързани с кибертормоз, или искате да съобщите за тях

Ако има видеоклипове, снимки или коментари, които се използват, за да навредят на вашия тийнейджър, най-бързият начин да ги премахнете е да подадете сигнал. Повечето сайтове и приложения ви позволяват да докладвате за обидно съдържание чрез настройките, помощта или поверителността. Отделните публикации и коментари също имат функция „…“, която щракнете и използвайте, за да докладвате. Ако ви е трудно да намерите къде да докладвате за кибертормоз, разгледайте ръководството за електронна безопасност.

Ако не сте получили отговор в рамките на 48 часа и кибертормозът причинява сериозна вреда на благосъстоянието на вашия тийнейджър, можете да подадете сигнал до съответната  служба за електронна безопасност в страната, в която се намирате.

Какво да направите, ако детето ви се чувства в опасност

Ако детето ви се чувства несигурно, например ако някой заплашва него или семейството ви, обадете се към полицията на номер 112, за да получите помощ.

Ако детето ви е притеснено от тормоза, насърчете го да говори със специалист по психично здраве или го насочете към служби, които могат да му помогнат. Това може да бъде училищен съветник или служба като Детска линия за помощ.