Официалното наименование на Конвенцията за изкуствения интелект, подписана на 5 септември 2024 г., е Рамкова конвенция на Съвета на Европа за изкуствения интелект и правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.

Съветът на Европа (46 държави членки) се припокрива с държавите членки на ЕС (27 държави членки), но включва и допълнителни европейски държави като Обединеното кралство, Украйна, Албания, Норвегия и Грузия. Докато ЕС е политическа организация, Съветът на Европа се фокусира върху правата на човека. Най-известното му постижение е Европейската конвенция за правата на човека.

Договорът за Конвенция за ИИ (PDF) не е Акта за ИИ на ЕС. Конвенцията е насочена предимно към защита на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона от нарушения от страна на изкуствения интелект. Това е похвално намерение, но страда от обичайните изключения и освобождавания, които са необходими, за да се удовлетворят изискванията на множество подписали се страни.

„Формулировката на принципите и задълженията в тази конвенция е толкова широкообхватна и изпълнена с уговорки, че повдига сериозни въпроси относно тяхната правна сигурност и ефективна приложимост“, заяви Франческа Фанучи, правен експерт в Европейския център за нестопанско право (ECNL).

Ярък пример за нейните опасения включва следното: „От дадена страна не се изисква да прилага настоящата Конвенция за дейности в рамките на жизнения цикъл на системите за изкуствен интелект, свързани със защитата на нейните интереси в областта на националната сигурност.“ В периоди на високо геополитическо напрежение – като например днес – почти всичко може да бъде определено от всяка държава като свързано с националната сигурност. Това е посочено много ясно на друго място: „Въпроси, свързани с националната отбрана, не попадат в обхвата на настоящата Конвенция.“

Конвенцията също така не успява да реши общия проблем с всички подобни многонационални споразумения: как може да се контролира използването на технологии за защита на хората, без да се ограничават иновациите и потенциалната загуба на икономическа конкурентоспособност в различните култури? Конвенцията, разбира се, е по-скоро споразумение, отколкото регламент, но принципът остава: различните национални култури имат различно отношение към теми като сигурност, неприкосновеност на личния живот и лична свобода.

В този случай има голяма разлика между начина, по който трябва да се държат публичните органи и частните индустрии. „Всяка от страните прилага настоящата конвенция към дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект, предприети от публичните органи…“

Частната индустрия обаче е по-малко ограничена. „Всяка страна разглежда рисковете и въздействията, произтичащи от дейностите в рамките на жизнения цикъл на системите с изкуствен интелект, извършвани от частни субекти, доколкото те не са обхванати от алинея а [отнасяща се до публичните органи, както е посочено по-горе], по начин, съответстващ на предмета и целта на настоящата конвенция.“

Държавните органи „прилагат“, докато частната индустрия „се занимава… по начин…“ В крайна сметка тази разлика означава, че правителството не може да ви получи (освен чрез изключението за национална сигурност), но частната индустрия може да ви получи, стига да вземе предвид Конвенцията.

Ако не бяха тези уговорки, целта и намерението на Конвенцията са похвални. В нея се заявява, че подписалите я страни ще вземат предвид човешкото достойнство и индивидуалната автономия, прозрачността и надзора, отчетността и отговорността, равенството и недискриминацията, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, както и надеждността и безопасността. И още, както може да се очаква за документ, предназначен за защита на правата на човека.

По-добре е да имаме такъв  договор, отколкото да нямаме никакъв. Той е цел за добросъвестните държави, които са го подписали. Но в крайна сметка той няма да постигне, не може да постигне заявената си цел да защити правата на човека и демокрацията от неправилна употреба или злоупотреба с изкуствен интелект. Не можете да балансирате правата на човека с различните определения за национална сигурност и икономическа полза. Добрите юристи, независимо дали са правителствени или частни, винаги ще могат да използват уговорките в полза на своите работодатели.