В началото на 2000-те години Естония бързо се модернизира, отърсвайки се от остатъците от съветското влияние. Тя амбициозно се трансформира в цифрово общество с иновации като електронно правителство и онлайн гласуване.

И, разбира се, в нея се роди Skype – компанията, която постави началото на пътя на малката балтийска държава към превръщането ѝ в сила на стартъпите и в „страна на еднорозите“.

Оттогава насам Естония се утвърди като лидер в отглеждането на софтуерни компании от висок ранг, като Bolt и Wise. Сега тя се стреми да се превърне в дълбокотехнологичен център, ускорявайки развитието на предприемачество, основано на научни изследвания и наука.

Дълбоките технологии в Естония са все още сравнително млади. Цели 70% от компаниите са възникнали през последните пет години.

Въпреки това секторът се развива бързо. През 2023 г. стартиращите компании в областта на дълбоките технологии достигнаха рекорден оборот от 227,2 млн. евро – с 14% повече в сравнение с предходната година. Те също така набраха 394 млн. евро, което е увеличение спрямо 254 млн. евро през предходната година.

Към deeptech център

Визията на естонското правителство е до 2030 г. дълбокотехнологичните компании да съставляват около 30% от общия обем на стартиращите предприятия в страната. Това означава 500 дълбокотехнологични стартиращи предприятия – в сравнение със 132 през 2023 г.

Един от ключовите компоненти на плана за действие на Естония е да се улесни по-нататъшният достъп до финансиране, главно под формата на безвъзмездни средства и ангелски инвестиции, особено за предприятия в ранен етап на развитие.

Друга цел е да се стимулира предприемачеството в академичните среди чрез специални курсове за студенти. Също толкова важно е да се осигури гладко протичане на процеса на отделяне.

Според Стен Тамкиви, изпълнителен директор на Skype и партньор в компанията за рисков капитал Plural, Талинският технологичен университет (TalTech) и Тартуският университет са предприели активни действия през последните години.

„Те са създали свои собствени рискови звена и са се погрижили процесът на отделяне на интелектуална собственост и дялово участие да е по-лесен“, казва Тамкиви.

Третият компонент са самите стартиращи предприятия – и способността им да превръщат научните постижения в търговски продукти.

Космически лъчи за 3D сканиране

Базираната в Талин компания GSCAN използва мюонна томография за 3D сканиране и анализ на химическия състав.

Мюоните са субатомни частици, които съставляват половината от космическата радиация, достигаща земната атмосфера.

GSCAN събира мюони със своята патентована детекторна технология, която съчетава използването на изкуствен интелект за измерване на потока мюони при проникване в даден обект, за създаване на 3D визуализации и анализ на материалите.

„Това е платформена технология, която може да се използва навсякъде, подобно на рентгеновата томография“, казва нди Хектор, съосновател и главен стратегически директор на стартъпа и бивш изследовател в ЦЕРН.

Според Хектор мюонната томография предлага значителни предимства пред рентгеновите лъчи. Първо, тя има способността да прониква в много големи обекти и да предоставя информация за химическия състав на материалите. Освен това тя е по-безопасна за хората и околната среда, тъй като мюоните са резултат от естествена радиация.

Една от областите на фокус на GSCAN е безразрушителното изпитване (NDT) за застроената среда. NDT помага да се оценят свойствата на даден материал или структура за потенциални дефекти, без да се причиняват повреди.

Хектор дава пример за това.

„Светът е пълен със стари мостове, сгради и тунели, направени от стоманобетон. Стоманобетонът има ограничен живот, а вътре в тези структури има метали, които са подложени на корозия.“

„Разбирането на това, което се случва вътре в тези структури, е жизненоважно както от гледна точка на безопасността, така и по икономически причини“, казва той.

Досега GSCAN отчита множество проекти, включително сканирането на два стари ядрени реактора за безопасния процес на извеждането им от експлоатация.

Наред със застроената среда стартъпът използва технологията си и за приложения в областта на митниците и сигурността.

През март GSCAN набира начален капитал от 3 млн. евро от инвеститори, сред които е и основателят на Bolt Маркус Вилиг. С това общата сума, набрана от основаването на компанията през 2019 г., достигна 5,1 млн. евро.

Зелени въглеродни наноматериали и графит

Спинаут на Университета в Тарту, Up Catalyst трансформира емисиите на CO2 в зелени въглеродни наноматериали и графит.

Технологията на стартъпа извлича CO2 от отпадъчна биомаса и димни газове от емитерите на тежката промишленост. След това тя го превръща в зелен въглерод с процес, наречен електролиза на разтопена сол.

„Ние по същество трансформираме газовете на въглеродния диоксид във въглеродни наноматериали“, казва Апостолос Сегкос, ръководител на развойната дейност в Up Catalyst.

Първата цел на стартъпа е да постигне ценови паритет с традиционните въглеродни източници. Втората цел е да се намали зависимостта от въглерода, базиран на изкопаеми горива, като същевременно се сведе до минимум въздействието на производството на суровини върху околната среда.

Според Сегкос мисията на Up Catalyst е в съответствие с целите на ЕС за енергиен преход и необходимостта от осигуряване на надеждна (и в идеалния случай вътрешна) верига за доставки на важни суровини.

„Графитът, наред с други ключови въглеродни продукти, се счита за критична суровина от ЕС, особено като се има предвид, че внасяме около 99% от него, който идва предимно от Китай.“

Графитът е ключов компонент на батериите за електрически превозни средства, които обикновено съдържат между 50 и 100 кг от този материал.

От своя страна въглеродните наноматериали са ценни добавки в устройствата за производство и съхранение на енергия, включително батерии, горивни клетки и слънчеви батерии.