Нарастващата ни зависимост от технологиите у дома и на работното място повиши значението на електронните отпадъци. Те се състоят от изхвърлени електрически устройства, включително лаптопи, смартфони, телевизори, компютърни сървъри, перални машини, медицинско оборудване, конзоли за игри и много други.
Според неотдавнашно изследване, публикувано в Nature, количеството на електронните отпадъци, произведени през това десетилетие, може да достигне до 5 милиона метрични тона. Това е около 1000 пъти повече електронни отпадъци, отколкото ще бъдат произведени през 2024 г.
Според проучването бумът на изкуствения интелект ще допринесе значително за този проблем с електронните отпадъци, тъй като изкуственият интелект изисква много изчислителна мощност и място за съхранение. Това, наред с другото, ще доведе до по-голям оборот на компютърните сървъри, използвани в центровете за данни, които поддържат допълнителните изчислителни нужди на системите за ИИ.
Тази нарастваща вълна от електронни отпадъци, съчетана с ограничения живот на високотехнологичните устройства, може да повлияе на глобалните цели за устойчивост.
Е-отпадъците съдържат токсични и опасни вещества като живак, които могат да представляват сериозен риск за човешкото здраве и околната среда. Е-отпадъците са сред най-бързо растящите видове твърди отпадъци в световен мащаб: според форума „Отпадъци от електрическо и електронно оборудване“ всяка година се изхвърлят повече от 5 милиарда мобилни телефона.
През 2022 г. електронните отпадъци достигнаха рекордните 62 млн. тона – 82% увеличение от 2010 г. насам – и съставляват 70% от общия обем на отпадъците в световен мащаб. Въпреки това по-малко от 20% от тях се рециклират официално.
Центровете за данни и преносните мрежи са отговорни за повече от 1% от световното потребление на енергия и за 0,6% от световните въглеродни емисии. Според неотдавнашен доклад на McKinsey до 2030 г. потреблението на енергия от приложенията за изкуствен интелект в САЩ ще нарасне от 4% до 12% от общото потребление на енергия днес.
Задоволяването на тези нужди може да изисква инвестиции, надхвърлящи 500 млрд. щатски долара (395 млрд. британски лири) за инфраструктура на центрове за данни. Това вече принуждава големите технологични компании да търсят нови решения за задоволяване на този глад за енергия, като например закупуване на електроенергия от доставчици на ядрена енергия.
Въздействието на електронните отпадъци върху околната среда е значително. Токсичните химикали в електронния и електрическия хардуер могат да замърсят почвата и водата. В някои части на света електронните отпадъци се изгарят, за да се извлекат ценни материали, което води до замърсяване на въздуха. Дори процесите за официално рециклиране на материали представляват предизвикателство поради опасните материали в отпадъците.
Някои фактори, които са в основата на нарастването на електронните отпадъци, като например нарастващото потребление на енергия в центровете за данни, могат също да попречат на усилията за намаляване на въглеродните емисии. Нарастването на количеството на отпадъците само по себе си може да забави напредъка по целите за устойчивост, особено тези, които целят да балансират икономическото развитие с опазването на околната среда.
Особена загриженост предизвиква въздействието на електронните отпадъци върху човешкото здраве. Изхвърлените устройства могат да съдържат химикали, причиняващи рак, като например PAHs (полициклични ароматни въглеводороди). Излагането на електронни отпадъци е свързано и с ниско тегло при раждане и репродуктивни проблеми при възрастни. Децата са особено уязвими, тъй като тяхното развитие може да бъде засегнато от токсичните вещества в околната среда.
Икономическото въздействие на електронните отпадъци също е значително. Разходите за почистването им ще нараснат, а тъй като сравнително малко електронни отпадъци се подлагат на официално рециклиране, те могат да доведат до загуба на икономически ценни ресурси като злато, платина и други важни материали, използвани в технологиите.
В проучването на Nature за въздействието на изкуствения интелект върху електронните отпадъци е използван „анализ на материалните потоци“, за да се прогнозира нарастването на търсенето на хардуер. Изследователите са предложили четири сценария за прогнозиране на бъдещото нарастване на електронните отпадъци: „ограничен“, „консервативен“, „умерен“ и „агресивен“.
Въз основа на историческа информация за компютърните сървъри в центровете за данни е приет тригодишен срок на експлоатация. Количеството на електронните отпадъци беше изчислено чрез оценка на броя на сървърите, които се изхвърлят всяка година. Това позволи да се прогнозира кумулативният обем на електронните отпадъци за всеки сценарий до 2030 г. Резултатите показват, че между 2020 и 2030 г. ще бъдат произведени между 1,2 и 5,0 милиона тона отпадъци.
Значителното увеличение на технологичните отпадъци подчертава необходимостта от стратегии за намеса. Проучването подкрепя подходите на кръговата икономика за справяне с проблема – модел на производство и потребление, който запазва материалите и продуктите в употреба, като предотвратява превръщането им в отпадъци.
Това може да включва удължаване на живота на сървърите, повторно използване на компоненти, оптимизиране на операциите на изкуствения интелект чрез усъвършенствани алгоритми (за намаляване на необходимата изчислителна мощност) и подобряване на ефективността на компютърните чипове. В проучването се оценява, че такива решения могат да намалят електронните отпадъци с между 16 % и 86 % в зависимост от начина на прилагането им.
Интегрирането на екологичен дизайн в електронните продукти може да бъде от полза и за околната среда. Това може да включва инсталиране на повече биоразградими части в хардуера, замяна на токсични компоненти с по-малко вредни и подобряване на продължителността на живота на продуктите.
Повишаването на осведомеността сред обществеността също е от съществено значение. Ще трябва да преминем от културата „използвай и изхвърли“ към такава, при която два пъти се замисляме дали наистина се нуждаем от нова технология.
Даряването на устройства на други хора, когато сме приключили с тях, и насърчаването на използването на сертифицирани центрове за рециклиране на електронни отпадъци, където тези технологии трябва да бъдат изхвърляни, също може да помогне. Местните и националните правителства играят съществена роля в управлението на електронните отпадъци, като създават политики, разпоредби и стратегии за намаляване на въздействието им върху околната среда и насърчаване на устойчиви практики.
Правителствата са натоварени със задачата да определят стандарти за събиране и рециклиране на електронни отпадъци. Те помагат да се гарантира, че електронните отпадъци се изхвърлят безопасно и ефективно. Разработването на технологии за рециклиране е област, в която правителствените инвестиции са от решаващо значение, тъй като иновативните решения могат да подобрят безопасността и ефективността.
Някои електронни отпадъци винаги ще съществуват, тъй като технологичният напредък е от решаващо значение за подобряване на качеството ни на живот. Но да се направи всичко възможно, за да се намали количеството им и да се смекчи въздействието на произведените електронни отпадъци, ще бъде от жизненоважно значение за опазването на околната среда, икономиката и нашето здраве.
Aвтори: Алина Мария Вадува, директор на Центъра за бизнес консултации за следдипломни студенти в UEL, посланик на Центъра за иновации, мениджмънт и предприемачество, Университет на Източен Лондон, и Кърк Чанг, професор по мениджмънт и технологии, Университет на Източен Лондон
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ Е-БЮЛЕТИН И ПОЛУЧАВАЙТЕ НОВИНИ И СЪВЕТИ НА ТЕМА КИБЕРСИГУРНОСТ.
© 2022 Фондация “Киберсигурност за Всеки” с ЕИК 206932045. Всички права запазени. Политики за поверителност.
ж.к. Гео Милев бл. 117, вх.А
София 1113, България
support[@]e-security.bg
Фондация “Киберсигурност за Всеки” с ЕИК 206932045 е ЮЛНЦ в обществена полза, регистрирано в ЕС, работещо в съответствие с мисията и целите си.
Моля, имайте предвид, че всички споменати продукти и/или имена на компании са търговски марки ™ или ® на съответните им притежатели. Уебсайтът/фондацията няма никаква свързаност и/или одобрение за/от тях – тези търговски марки се използват само за образователни цели като примери. Настоящият уебсайт е онлайн информационна платформа, управлявана от доброволна фондация в обществена полза. Благодарим ви, че сте тук и за всякакви допълнителни въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
Мисията на Фондация “Киберсигурност за Всеки” е да допринесе за подобряване на киберсигурността, информационна сигурност и защита на системите и да повиши културата на обществото и организациите по тези и свързани с тях теми. Ние насърчаване безопасността и поверителността на потребителите, като повишаваме осведомеността, информираме за най-добрите и нови практики и помагаме на хора и организации да преодолеят съвременните предизвикателства за сигурността на мрежата и опазването на техните дигиталните активи.
На посоченият от Вас e-mail е изпратено съобщение за потвърждаване на абонамента.
Моля, проверете електронната си поща за да потвърдите.