Министерството на правосъдието на САЩ може би е на път да поиска разделяне на Google, за да намали господстващото му положение. Ако правителството постигне успех в съда, това може да означава разделяне на компанията на отделни структури – търсачка, рекламна компания, уебсайт за видео и приложение за картографиране – на които няма да бъде позволено да обменят данни помежду си.

Макар че това все още е далечна перспектива, тя се разглежда след поредица от решения в САЩ и ЕС, които показват, че регулаторните органи са все по-разочаровани от силата на големите технологии. Тази власт обикновено е силно концентрирана, независимо дали става въпрос за монопола на Google като търсачка, за събирането на данни от Meta във Facebook, Instagram и WhatsApp или за зависимостта на малките предприятия от Amazon.

Но какво би постигнало за потребителите разпадането на тези технологични гиганти? Онези, които подкрепят разтърсването на Силициевата долина по този начин, твърдят, че то ще доведе до по-голяма конкуренция и по-голям избор. И най-добрият сценарий за бъдещето може да изглежда по следния начин:

Годината е 2030 г., а вие сте на път да се срещнете с приятел, за да хапнете. Получавате известие за съобщение в WhatsApp, което е изпратено от вашата приятелка, използвайки нейното приложение за съобщения Signal. Изпращането и получаването на съобщения от различни приложения вече е толкова обичайно, че почти не го забелязвате.

Всъщност „оперативната съвместимост“ – когато различни системи и технологии работят безпроблемно заедно – е навсякъде. По същия начин, по който през 2024 г. можехте да изпратите имейл от Gmail до Hotmail, сега можете да избирате от редица приложения за социални медии – наред с Instagram, TikTok и Snapchat – като текстът, снимките и видеото, публикувани в една мрежа, са лесно достъпни чрез друга.

Избирате дадено приложение, защото харесвате начина, по който изглежда, или начина, по който филтрира и представя съдържанието – а не само защото всички останали са в него.

По същия начин изборът ви на ресторант и информацията за маршрута идват от приложения, които сте избрали от много по-широка селекция от тази, до която сте имали достъп през 2024 г. Разглеждате ревюта, изготвени от хора, които следвате, независимо от платформата, която са използвали, за да ги споделят.

Продуктовото позициониране и съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, на практика са изчезнали, тъй като приложението за картографиране не иска да рискува да ви даде съвет, който не искате. Ако го правеше, просто щяхте да преминете към конкурент, който предоставя по-добра услуга.

Това повишено ниво на конкуренция е от основно значение за тези, които се обявяват за разделяне на големите технологии. Вместо разработчиците на приложения да плащат 30 % от продажбите си на Google или Apple, ще има многобройни магазини за приложения, които ще се конкурират да предлагат най-добрите приложения, като намалят маржовете си на печалба. Теорията е, че в резултат на това пазарът на приложения – и технологичните иновации – ще процъфтяват.

Проучванията показват също, че наличието на конкурентни приложения прави потребителите по-малко мързеливи и принуждава предприятията да предлагат по-добри продукти и по-добро съотношение между качество и цена.

Частно сърфиране

През 2024 г. ще трябва да се доверявате на резултатите, предоставени ви от търсенето в Google, Google Maps или реклама в Google. И тъй като Google притежаваше вашите данни, тя можеше да предоставя информация за вас на други фирми, които се опитват да се свържат с вас, без ваше съгласие.

Възможно е да сте намерили услугите на Google за полезни, но по-голямата част от ползите от персонализираните данни щеше да е за Google. Друга голяма промяна, която би могла да настъпи след разделянето на големите технологии, е, че най-накрая може да станете уникален собственик на тези данни.

Потенциално само вие ще имате пълен достъп до историята на сърфирането си – продуктите, които сте търсили, които сте купили и които почти сте купили. Вие ще притежавате информацията за това къде сте ходили на обяд, какво сте поръчали и колко сте похарчили.

Друга информация, която би била ваша собственост, може да включва начина, по който пътувате до работа, кои видеоклипове ви разсмиват и кои книги сте довършили и кои сте изоставили веднага. Същото важи и за това как сте се запознали с партньора си онлайн, за историята на запознанствата ви и за данните за здравето, които часовникът ви е събрал за това колко усилено работите във фитнеса.

През въображаемата 2030 г. тези данни ще се съхраняват на криптиран сървър, а различни компании ще предлагат приложения, които да ви помогнат да организирате и управлявате информацията си. Когато пожелаете, бихте могли да решите да използвате данните си за собствени цели.

Раздялата е трудна

Разделянето на големи технологични компании обаче не е лишено от рискове. Очевидната последица е, че тези големи компании ще бъдат по-малко печеливши.

В момента Google и Meta печелят (много) пари от реклама, а това е възможно само защото притежават толкова много информация за нас. Ако не разполагат с нея, може би ще започнат да таксуват потребителите за услугите, които предоставят.

Оперативната съвместимост и по-голямата конкуренция могат също така да предоставят повече възможности за измамни оператори на приложения. И макар че по-големият избор на приложения може да е добър за някои, той може да се окаже проблематичен за тези, които и без това намират съвременните технологии за достатъчно предизвикателство.

За регулаторните органи обаче предизвикателството на съвременните технологии изглежда е чувството за безсилие. И ако те решат да предприемат радикалния вариант и да разбият доминиращите компании, това може да доведе до голяма промяна в онлайн света за всички нас.

Автор: Рено Фукар, старши преподавател по икономика, Училище по мениджмънт, Ланкастърски университет.