Във вторник нидерландският орган за защита на данните наложи глоба от 30,5 млн. евро (33,7 млн. долара) на стартъпа за лицево разпознаване Clearview AI заради създаването на „незаконна база данни“ от милиарди снимки на лица, която агенцията нарече „незаконна база данни“.

Нидерландската агенция за защита на данните, или DPA, също така предупреди холандските компании, че използването на услугите на Clearview също е забранено.

Агенцията за защита на данните заяви, че базираната в Ню Йорк Clearview „не е възразила срещу това решение и следователно не може да обжалва глобата“.

Но в изявление, изпратено по електронната поща на Асошиейтед прес, главният юридически директор на Clearview, Джак Мълкеър, заяви, че решението е „незаконно, лишено от надлежна процедура и е неприложимо“.

Нидерландската агенция заяви, че изграждането на базата данни и недостатъчното информиране на хората, чиито изображения се появяват в базата данни, представляват сериозни нарушения на Общия регламент за защита на данните на Европейския съюз, или GDPR.

„Разпознаването на лица е изключително натрапчива технология, която не може просто да се пусне на всеки човек по света“, заяви в изявление председателят на DPA Алейд Волфсен.

„Ако в интернет има ваша снимка – а това не се отнася ли за всички нас? – тогава можете да попаднете в базата данни на Clearview и да бъдете проследени. Това не е сценарий на съдбата от страшен филм. Нито пък е нещо, което може да се направи само в Китай“, казва той.

DPA заяви, че ако Clearview не преустанови нарушенията на регламента, освен глобата я грозят и санкции за неспазване на изискванията в размер до 5,1 млн. евро (5,6 млн. долара).

Мълкър заяви в изявлението си, че Clearview не попада в обхвата на регламентите на ЕС за защита на данните.

„Clearview AI няма място на стопанска дейност в Нидерландия или в ЕС, няма клиенти в Нидерландия или в ЕС и не извършва никакви дейности, които в противен случай биха означавали, че е обект на GDPR“, каза той.

През юни Clearview постигна споразумение по съдебен иск в Илинойс, в който се твърди, че масивната ѝ фотографска колекция от лица е нарушила правата на субектите на неприкосновеност на личния живот – сделка, която по оценка на адвокати може да струва над 50 млн. долара. Clearview не признава никаква отговорност като част от споразумението за уреждане на спора.

Делото в Илинойс обединява искове от всички щати в  САЩ, подадени срещу Clearview, която събира снимки от социалните медии и други места в интернет, за да създаде база данни, която продава на фирми, физически лица и държавни институции.