Нарастването на разходите за нарушаване на сигурността на данните, откупи и други кибератаки води до увеличаване на премиите за киберзастраховане и до по-ограничено покритие на киберзастраховките. Тази ситуация с киберзастраховането увеличава рисковете за организациите, които се борят да намерят покритие или са изправени пред рязко увеличение.
Някои клиенти на адвокатската кантора Akin Gump Strauss Hauer & Feld LLP например съобщават за трикратно увеличение на застрахователните тарифи, а превозвачите правят „огромно отстъпление“ от лимитите на покритие през последните две години. Техният съръководител на практиката по киберсигурност Мишел Рийд добавя: „Намалената сума на покритието вече не може да предпази притежателите на полици от киберзагуби. Полица за 10 млн. долара може да се окаже с лимит от 150 000 долара за кибер измами“.
Ситуацията с киберзастраховането е толкова тревожна, че Министерството на финансите на САЩ наскоро публикува искане за публичен принос към потенциална федерална програма за реакция при киберзастраховане. Това искане е в допълнение към оценката, водена съвместно от Федералната застрахователна служба (FIO) и Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна сигурност (CISA) към Министерството на вътрешната сигурност, за да се определи „степента, до която рисковете за критичната инфраструктура от катастрофални киберинциденти и потенциални финансови експозиции изискват федерална застрахователна реакция“.
Това е пряк резултат от еволюцията на естеството на кибератаките, която отразява еволюцията на цифровата среда и ефекта на улесняване на престъпността с криптовалута. От страна на киберпрестъпниците комплектите за зловреден софтуер „Направи си сам“ и платформите „Зловреден софтуер като услуга“ премахнаха бариерата за навлизане в киберпрестъпността и направиха стартирането на сложни атаки достъпно за желаещите престъпници, на които им липсва техническа грамотност.
Киберзастраховките покриваха само прекъсване на дейността, възстановяване на данни и щети по инфраструктурата. Днес се очаква те да покриват и разходите за киберизнудване, рисковете за репутацията, глобите за неспазване на правилата и рисковете за отговорност на трети страни – област, която се разраства, тъй като взаимосвързаността между организациите продължава да се разширява.
Класическите инструменти за оценка на премията на застрахователя по киберзастраховане са оценката на придържането към най-добрите практики и тестовете за проникване. Въпреки това ограниченията, присъщи на тези подходи, са проблематични на няколко нива.
Непрекъснатите техники за валидиране на сигурността, като симулация на пробив и атака, управление на повърхността на атаката и оценка на излагането на заплахи, които оптимизират програмите за сигурност, минимизират излагането на заплахи и осигуряват количествени ключови показатели за ефективност, които могат да се наблюдават във времето, променят правилата на играта. Преминаването от отбранителна, реактивна перспектива за оценка на излагането на заплахи на застрахованата страна предполага преминаване към оценка на действителните щети, които атаките биха причинили в цялата матрица на MITRE ATT&CK TTPs.
При преговорите със застраховател по киберзастраховане компания, която може да предостави количествени, документирани оценки, извършени с технологии за валидиране на сигурността, може да води дискусията, като демонстрира как:
Застрахователният договор може да включва елементи като изисквания за коригиране на отклоненията от договорените базови стойности в разумен срок, задължение за редовно споделяне на автоматично генерирани доклади за оценка или връзка между обхвата на покритието и спазването на отклоненията от базовите стойности.
Валидирането на сигурността се превръща в маршрут за постигане на съответствие с нормативните изисквания, като например неотдавнашната актуализация на PCI DSS v4.0. Включването на валидирането на сигурността в процесите на подписване на киберзастраховки би могло да допринесе в голяма степен за справяне с настоящата ситуация в областта на киберзастраховането и да укрепи киберустойчивостта на организациите, които биха имали допълнителен стимул да прилагат такъв проактивен подход в своите среди.
Забележка – Тази статия е написана и предоставена от Андрю Барнет, главен директор по стратегията в Cymulate.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА НАШИЯ Е-БЮЛЕТИН И ПОЛУЧАВАЙТЕ НОВИНИ И СЪВЕТИ НА ТЕМА КИБЕРСИГУРНОСТ.
© 2022 Фондация “Киберсигурност за Всеки” с ЕИК 206932045. Всички права запазени. Политики за поверителност.
ж.к. Гео Милев бл. 117, вх.А
София 1113, България
support[@]e-security.bg
Фондация “Киберсигурност за Всеки” с ЕИК 206932045 е ЮЛНЦ в обществена полза, регистрирано в ЕС, работещо в съответствие с мисията и целите си.
Моля, имайте предвид, че всички споменати продукти и/или имена на компании са търговски марки ™ или ® на съответните им притежатели. Уебсайтът/фондацията няма никаква свързаност и/или одобрение за/от тях – тези търговски марки се използват само за образователни цели като примери. Настоящият уебсайт е онлайн информационна платформа, управлявана от доброволна фондация в обществена полза. Благодарим ви, че сте тук и за всякакви допълнителни въпроси, не се колебайте да се свържете с нас.
Мисията на Фондация “Киберсигурност за Всеки” е да допринесе за подобряване на киберсигурността, информационна сигурност и защита на системите и да повиши културата на обществото и организациите по тези и свързани с тях теми. Ние насърчаване безопасността и поверителността на потребителите, като повишаваме осведомеността, информираме за най-добрите и нови практики и помагаме на хора и организации да преодолеят съвременните предизвикателства за сигурността на мрежата и опазването на техните дигиталните активи.
На посоченият от Вас e-mail е изпратено съобщение за потвърждаване на абонамента.
Моля, проверете електронната си поща за да потвърдите.