Анализ на актуалните данни и експертни мнения

През последните десетилетие и половина наблюдаваме устойчиво нарастване на психичните проблеми сред тийнейджърите, като все повече експерти насочват вниманието си към ролята на социалните мрежи в този процес. С нарастващата дигитализация на живота, родителите се оказват изправени пред трудния въпрос: дали и как да контролират онлайн присъствието на своите деца?

През пролетта на 2023 г. главният хирург на САЩ, д-р Вивек Мърти, публикува официално предупреждение относно социалните мрежи и психичното здраве на младите хора. Впоследствие Американската психологическа асоциация (APA) също излезе със свое становище. Година по-късно, през юни 2024 г., д-р Мърти призова за въвеждане на предупредителен етикет върху социалните мрежи — аналогично на този върху тютюневите изделия, подчертавайки необходимостта от законодателна намеса.

Между вредата и потенциалните ползи

Темата е многопластова. Налице са доказателства за сериозни рискове, но също така и данни, че социалните мрежи могат да играят положителна роля, когато се използват с цел създаване на смислени социални връзки. Според доклада на д-р Мърти, все още има значителна нужда от допълнителни изследвания, които да дадат по-ясна представа за въздействието на тези платформи върху развиващия се мозък.

Д-р Линда Мейс от Йейлския университет отбелязва, че съвременната ситуация напомня на дебатите около телевизията в миналото – технологията сама по себе си не е нито добра, нито лоша, въпросът е как, кога и от кого се използва.

В какво се изразява рискът?

Докладът на главния хирург подчертава няколко ключови аспекта на риска:

• Продължително използване – над 3 часа дневно повишава два пъти риска от тревожност и депресивни състояния. Редица проучвания потвърждават, че тази честота на употреба при тийнейджърите е свързана с понижено самочувствие и повишена уязвимост към психични разстройства.
• Нарушения на съня – социалните мрежи често се използват до късно вечер, което влияе негативно на съня, а оттам – и на психичното здраве.
• Съдържание с вреден ефект – платформи като TikTok и Instagram предлагат съдържание, което често насърчава нереалистични стандарти за външен вид, както и поведение, свързано с насилие, самонараняване или рискови предизвикателства.
• Алгоритмични капани – изкуственият интелект, който управлява потока от съдържание, „подхранва“ интереса на тийнейджъра, често задълбочавайки тревожни мисли и създавайки илюзия за „норма“ при опасни или патологични поведения.
• Кибертормоз и експлоатация – социалните мрежи могат да бъдат среда за тормоз, изнудване и сексуална злоупотреба, особено при деца с ограничена дигитална грамотност.

Специална загриженост будят резултатите от анализ на 50 изследвания в 17 страни, според които натрапчивото представяне на „перфектни тела“ в социалните мрежи е пряко свързано с повишена честота на хранителни разстройства, особено сред момичета.

Дигитално благополучие: концепция с растящо значение

Тук на сцената излиза и една нова парадигма – „дигиталното благополучие“. Това е състоянието на оптимално здраве и психическо равновесие, което всеки човек може да постигне при съзнателна и балансирана употреба на технологии. Целта е не да отхвърлим дигиталния свят, а да го използваме така, че да насърчава нашето благосъстояние, а не да го подкопава.

В този контекст се появява инициативата Digital Wellness Day, чиято мисия е да предоставя безплатни, научно обосновани ресурси за подпомагане на психичното здраве и изграждане на здравословна връзка с технологиите. Денят предлага добра възможност родителите да се свържат с децата си и да поговорят открито за тяхното „дигитално здраве“. Именно чрез такъв диалог могат да се разпознаят ранни сигнали за тревожност, социална изолация или дигитална зависимост.

Позитивите — не бива да се игнорират

Докладът все пак признава, че социалните мрежи могат да бъдат канал за изразяване, идентичност и подкрепа, особено за младежи от маргинализирани групи. Данни от Pew Research Center сочат, че:

• 71% от тийнейджърите заявяват, че социалните мрежи им дават възможност за творческа изява;
• 67% се чувстват подкрепени в трудни моменти чрез онлайн връзки;
• 80% твърдят, че благодарение на платформите са по-свързани със своите приятели.

Какво могат да направят родителите?

1. Планирайте достъпа до социални мрежи

Изградете семеен дигитален план още преди детето да получи смартфон. Платформи като тази на Американската педиатрична асоциация предлагат полезни шаблони.

2. Без телефони в спалнята

Един час преди сън – без устройства. Това е правило, което трябва да важи за цялото семейство.

3. Отворена комуникация

Създайте среда, в която децата могат да споделят свободно за това, което виждат и преживяват онлайн.

4. Подходящ тон

Изразявайте загриженост, а не контрол: „Притеснявам се, че напоследък си по-самотен. Забелязвам, че прекарваш много време онлайн. Как се чувстваш?“

5. Дайте личен пример

Децата наблюдават. Ако и вие вечер гледате TikTok в леглото, трудно ще наложите други навици у тях.

Заключение:
Социалните мрежи са неизменна част от живота на съвременните тийнейджъри. Въпросът не е дали да ги забраним, а как да научим децата да ги използват осъзнато. Дигиталното благополучие е не само лична, но и семейна отговорност. А Digital Wellness Day е подходящ повод да започнем този разговор – не само веднъж годишно, а като трайна промяна в културата на дигитално родителство.