В днешната дигитална ера, в която кибератаките се увеличават бързо, разбирането на пейзажа на заплахите е от съществено значение за оцеляването на организациите. Ясно е, че киберпрестъпниците не почиват на лаврите си и постоянно разработват нови стратегии. Това принуждава предприятията да изпреварват кривата, за да защитят своите цифрови активи.

Компаниите трябва да са наясно с най-често срещаните заплахи за киберсигурността и с подходящите мерки за защита, за да гарантират сигурността на чувствителната си информация.

Кои са най-често срещаните киберзаплахи?
Въпреки че киберпрестъпниците разполагат с много инструменти и методи, има някои основни тактики, които те използват многократно при атаки срещу системи. Те включват:

• 1. Рансъмуер:
  През последните години рансъмуерът за данни се превърна в най-опасната заплаха за киберсигурността. Той е една от най-страшните киберзаплахи в световен мащаб, тъй като не прави разлика между сектори или размер на компанията и атакува всички еднакво. Всеки отрасъл има специфични характеристики, които го правят привлекателен за киберпрестъпниците, независимо дали става въпрос за чувствителността на данните, с които борави, зависимостта му от общественото доверие или финансовата му възможност да плати откуп. Този вид атака може да осакати дейността на дадена организация, да генерира значителни финансови загуби и да навреди сериозно на репутацията ѝ. Важно е да се отбележи, че тази атака често е последната стъпка в по-сложен процес на кибератака, което означава, че организацията вече е била компрометирана по някакъв начин.
• 2. Грешни конфигурации и непоправени системи:
  Фирмите, които не прилагат адекватни конфигурации за сигурност или не поддържат настройки по подразбиране на своите системи, се излагат на сериозни киберрискове. Такива неправилни конфигурации, които включват непоправени системи, лош контрол на достъпа, излагане на чувствителни данни и остарели компоненти, са като отворени врати, през които киберпрестъпниците могат да преминат, за да получат достъп до поверителна информация или да причинят щети на организацията. Всъщност инструментите в дълбоката мрежа позволяват на хакерите да идентифицират тези уязвимости по автоматизиран начин.
• 3. Подправяне на удостоверения:
  При този вид атака киберпрестъпниците използват слабостите на потребителите, като например повторно използване на парола, за да получат неоторизиран достъп до техните цифрови акаунти. Използвайки автоматизирани ботове, те тестват двойки потребителски имена и пароли, получени от предишни нарушения на сигурността на данните в различни уебсайтове. Ако даден потребител използва една и съща комбинация в няколко сайта, хакерът получава неоторизиран достъп до акаунтите му.
• 4. Социално инженерство:
  Киберпрестъпниците използват социалното инженерство – умела техника за манипулиране, за да накарат потребителите да извършат действия, които компрометират тяхната сигурност. Чрез измама и хитрост измамниците карат жертвите да разкрият чувствителна информация или да извършат действия, които им осигуряват неоторизиран достъп до техните системи. Вниманието е от ключово значение при този вид атаки. Хакерите проучват своите жертви, като събират лична информация и подробности за техните онлайн навици. С тази информация те създават персонализирани сценарии, като използват фалшиви имейли, измамни уебсайтове или вишинг, за да измамят целите си.

Изправени пред подобни киберрискове, организациите трябва да предприемат проактивен подход към сигурността и защитата. Това означава да инвестират в иновативни инструменти за киберсигурност. Единният подход към сигурността е идеален в този контекст, като осигурява многопластова защита, която защитава организациите на всички нива. Тази всеобхватна защита защитава цифровите активи и гарантира сигурността в цифровата среда. Освен това, за да укрепят тази стратегия, компаниите трябва да насърчават културата на осведоменост за киберсигурността сред служителите, да си сътрудничат с експерти от индустрията и да работят с регулаторните органи. Сътрудничеството между тези ключови участници ще създаде по-стабилна и сигурна цифрова среда.