Пейзажът на киберсигурността се е променил драматично, което поставя ИТ мениджърите под натиск да се адаптират. Увеличението със 168% на уклончивия зловреден софтуер, открит от WatchGuard през второто тримесечие на 2024 г., подчертава тази промяна, като  заплахите следват поведенчески модели и възприемат техники за атака, които стават популярни и доминират на вълни.

В този контекст много компании избират да разчитат на доставчик на управлявани услуги (MSP), превръщайки се в ключови съюзници за организациите, които се нуждаят не само от ИТ поддръжка, но и от защита. В много случаи MSP са последната спирка на защитата за компаниите, което поставя допълнителна тежест върху техните рамене. MSP са натоварени със задачата да предоставят сложни решения за киберсигурност, като същевременно се справят с предизвикателства като макроикономически проблеми, инфлация, разходи по веригата за доставки и недостиг на квалифицирани специалисти. Те са изправени и пред все по-големи регулаторни изисквания, като например NIS 2, която има за цел да хармонизира киберсигурността в ЕС чрез налагане на специфични мерки за управление на риска, или DORA, която има за цел да укрепи рамката за киберсигурност за финансовите институции и цифровите продукти в ЕС, което трансформира начина, по който MSP трябва да подкрепят своите клиенти в планирането на дългосрочни стратегии за киберсигурност.

На фона на тази сложност, развиващите се заплахи позиционират изкуствения интелект като основен инструмент в решенията за киберсигурност. Технологии като откриване и реагиране на крайни точки (EDR) или управлявано откриване и реагиране (MDR) вече използват изкуствен интелект за идентифициране на аномални модели, което е от решаващо значение за разпознаване на нови тактики, използвани от  заплахите, и за предвиждане на потенциални атаки. Въпреки това не става въпрос просто за включване на ИИ в името на следването на тенденцията. Внедряването на ИИ трябва да бъде стратегическо и съобразено с нуждите на клиентите.

Например генеративният ИИ (GenAI) все още е в начален стадий на развитие в областта на киберсигурността. Макар че той има огромен потенциал в области като откриване на фишинг или анализ на необичайно поведение, вярно е също така, че киберпрестъпниците използват същите технологии, за да подобрят сложността на своите атаки. Това създава ново сложно бойно поле, на което защитата с изкуствен интелект трябва да бъде по-бърза и по-точна от всякога.

Предвид този сценарий MSP са изправени пред двойно предизвикателство: те трябва да се възползват от предимствата, които предлага ИИ, но да го правят по реалистичен начин, като избягват да се поддават на преувеличени твърдения за неговата ефективност. ИИ трябва да допълва човешката експертиза, като подобрява възможностите за киберсигурност. Чрез внедряването на правилно усъвършенствана и целенасочена стратегия МСП могат да се превърнат в диаманта на киберсигурността и да блеснат в една все по-конкурентна среда. Също така, дългосрочното мислене е жизненоважно; киберсигурността е маратон, който изисква устойчивост и адаптивност към променящите се заплахи.

Изборът на технологични партньори с цялостен подход е ключът към успеха. Добрият партньор разбира постоянната еволюция на заплахите и е готов да се адаптира бързо към новите изисквания на пазара, както и да се ангажира с дългосрочното развитие на MSP; гарантира, че те не само ще оцелеят, но и ще процъфтяват в конкурентния и сложен свят на киберсигурността.

В заключение, въпреки че ИИ предлага възможности за укрепване на защитата, успехът на MSPs се крие в стратегическото му интегриране и поддържането на фокус върху клиента, подкрепен от партньори, които разбират както настоящите предизвикателства, така и бъдещите нужди.