Все повече европейски държави обсъждат строги възрастови ограничения за социалните платформи, като Австралия служи за основен модел, а дигиталната идентификация се очертава като ключов инструмент.

Австрия влиза в дебата за социалните мрежи и децата

Австрия се превръща в поредната европейска държава, която сериозно обмисля забрана за използване на социални мрежи от деца под 14 години. Това потвърди държавният секретар по цифровите въпроси Александер Прьол, цитиран от обществената телевизия ORF.

По думите му идеалният сценарий е мярката да влезе в сила с началото на учебната година през септември 2026 г. В момента правителството анализира техническите и правните аспекти на подобна забрана, а представители на различни политически партии подготвят цялостна рамка за нейното прилагане.

Проверка на възрастта – най-спорният въпрос

Основният фокус на дискусиите е как ще се удостоверява възрастта на потребителите. Като възможен модел се разглежда опитът на Австралия, където социалните мрежи вече изискват форми на идентификация, включително чрез биометрични методи като разпознаване на лице и глас.

Именно този подход обаче поражда сериозни притеснения в Австрия. Управляващата коалиция между Социалдемократическата партия (SPO) и либералната NEOS принципно подкрепя идеята за възрастова забрана, но няма единно мнение относно начина на изпълнение.

eID като алтернатива на австралийския модел

От NEOS изразяват резерви към директното копиране на австралийския подход заради рисковете, свързани със събирането на чувствителни лични данни. Медийният говорител на партията Хенрике Брандщьотер предлага вместо това да се изчака въвеждането на австрийската eID система, очаквана до края на годината.

eID представлява държавна дигитална идентичност, сравнима с електронен паспорт или лична карта, която позволява онлайн удостоверяване с минимално разкриване на данни. Според поддръжниците ѝ това е по-сигурен и контролиран вариант за доказване на възрастта.

Засега границата от 14 години остава водещото предложение, подкрепяно и от Александер Прьол.

Полша ускорява законодателните си планове

Паралелно с Австрия, Полша също върви към забрана на социалните мрежи за деца, но с по-висок праг – под 15 години. Полското правителство планира да използва официалното приложение за дигитална идентичност mObywatel, което след предстояща актуализация ще позволява потвърждение на възрастта без разкриване на допълнителна лична информация.

Заместник-министърът по цифровите въпроси Михал Граматика заяви, че това ще даде реална възможност за ефективно ограничаване на детския достъп до социални платформи. Той посочи като основен проблем както родителското подценяване на риска, така и неспособността на платформите да прилагат минималните възрастови изисквания.

Законопроектът, подготвян от управляващата Гражданска коалиция, трябва да бъде финализиран до края на февруари 2026 г., а влизането му в сила е планирано за Коледа 2027 г.

Обществена подкрепа и европейски контекст

Проучване, цитирано от „Polish Radio“, показва, че мнозинството от поляците подкрепят отлагането на достъпа на децата до социалните мрежи, като основните аргументи са рисковете за безопасността и прекомерната употреба.

Подобни процеси текат и в други европейски държави:

• Франция вече има подкрепа от Националното събрание за забрана за деца под 15 години и очаква решение на Сената;

• Обединеното кралство обсъжда законопроект за забрана на социални мрежи и VPN услуги за лица под 16 години;

• Дания въвежда забрана под 15 години, но оставя последната дума на родителите.

Австралия – глобалният прецедент

Австралия стана първата държава в света, която официално забрани социалните мрежи за лица под 16 години. Решението предизвика силна реакция от технологичния сектор – Reddit дори заведе дело срещу закона, а YouTube първоначално го критикува, но в крайна сметка се съобрази с изискванията.

Европа ясно се насочва към по-строг контрол върху достъпа на децата до социалните мрежи, като фокусът постепенно се измества от „дали“ към „как“ да се прилагат тези забрани. Дигиталната идентичност, минималното разкриване на лични данни и ролята на държавата срещу технологичните гиганти ще бъдат в центъра на този дебат през следващите години.