В скорошно интервю за TNW, Йеле Принс – създателят на първото приложение на Uber – сподели визията си за свят, променен от автономните превозни средства. „Представете си да се качите в кола в Амстердам вечерта и на сутринта да се събудите в планинско селце във Франция за един ден със сноуборд,“ разказва той. За него въпросът не е дали, а кога самоуправляемите автомобили ще станат реалност в Европа.

Принс очерта не само своето виждане за мобилността, но и плановете си да използва ИИ за проектиране на протеини, в поредицата „Kia’s Next Big Drive“.

Пътят към пълната автономия

Автомобилът Kia EV9, представен в интервюто, е ниво 2 по скалата за автоматизация (от 0 до 5). Той разполага с Adaptive Cruise Control (ACC), позволяващ частично автономно шофиране, но изискващ човешка намеса. Това е стъпка към бъдещи автомобили от ниво 5, при които шофьор вече няма да е необходим.

Докато на пазара автономните технологии се въвеждат постепенно, в обществения транспорт процесът е по-бърз. Европейската комисия финансира проекти за безпилотен обществен транспорт чрез Horizon 2020, но САЩ, Китай и Обединеното кралство вече са напред.

• В САЩ Waymo предлага комерсиални роботаксита в Сан Франциско, Финикс, Лос Анджелис и Остин, с предстоящо разширяване.

• В Китай Baidu Apollo Go вече работи в над 15 града и планира 100 до 2030 г.

• Великобритания прие Automated Vehicles Act (2024) и стартира пилотни програми за 2026 г.

В Европа обаче липсата на унифицирана регулаторна рамка, неравномерното 5G покритие и инфраструктурните различия поставят блока в изоставаща позиция.

Как автономните превозни средства могат да променят градовете

AVs биха могли да направят градовете по-зелени и удобни:

• премахване на паркоместа и създаване на обществени пространства;

• разширяване на пешеходни зони като „суперблоковете“ в Барселона;

• интелигентно управление на трафика чрез свързана инфраструктура и адаптивни светофари;

• превръщане на пътуването в комфортно време за работа или почивка.

Предизвикателствата пред бъдещето

Въпреки обещанията, автономните автомобили пораждат сериозни въпроси:

• Загуба на работни места – милиони шофьори и логистични работници може да останат без препитание. Само в Нидерландия 600 000 души работят в този сектор, което при автоматизация може да доведе до годишни загуби от €14 млрд.

• Етични дилеми – как автомобилът трябва да избере между два злополучни сценария при неизбежна катастрофа?

• Киберсигурност – AVs са уязвими от хакерски атаки, като експериментът MadRadar, който заблуждава системите с „фантомни“ автомобили.

• Инфраструктура – липсата на стандартизирани пътни знаци, достатъчно надеждни 5G мрежи и актуални дигитални карти възпрепятства масовото внедряване.

• Законодателство – липсва единна регулация и яснота кой носи отговорност при инцидент.

Готова ли е Европа?

Данни на Swiss Re показват, че роботакси на Waymo имат до 92% по-малко застрахователни претенции от автомобили, управлявани от хора. Но изследвания сочат и проблеми при определени ситуации – като завои на кръстовища или шофиране по здрач.

Освен това хората имат склонност да изискват по-висока безопасност от AVs, отколкото от себе си като шофьори, и често надценяват собствените си умения.

Технологията е близо до готовност, но социалните, инфраструктурни и регулаторни условия все още изостават. Автономните превозни средства ще дойдат в Европа – въпросът е как ще се адаптираме: ще създадем ли по-зелени и безопасни градове, или ще повторим старите грешки, просто с нови машини?

Едно е сигурно: бъдещето на самоуправляващите се автомобили не е само за колите – то е за начина, по който живеем и се движим в обществото.