Разследване на Human Rights Watch поставя под въпрос контрола върху износа на наблюдателни технологии в ЕС

Ново разследване на Human Rights Watch (HRW) разкрива, че български лицензии са позволили износ на технологии за цифрово наблюдение, разработени от компанията Circles, към редица държави, обвинявани в следене на журналисти, активисти и политически опоненти.

Според анализа, обхващащ периода 2018–2023 г., България е одобрила износ на системи за телекомуникационно прихващане и мониторинг към държави като Азербайджан, Бахрейн, Бразилия, Израел, Мексико, Мароко, Обединените арабски емирства и други.

Какво представлява Circles и защо е спорна

Circles е компания за наблюдение, свързана с екосистемата на NSO Group – известна с разработката на шпионския софтуер Pegasus. Според предишни изследвания на Citizen Lab, компанията използва слабости в глобалните мобилни мрежи, включително сигнализационни протоколи, за да извлича информация без директен компромис на телефона.

Сред свързаните с Circles технологии са:

• системи за прихващане на разговори и SMS
• инструменти за проследяване на местоположение
• платформи за анализ на мобилен трафик
• IMSI-catcher решения за идентифициране и наблюдение на устройства

Компанията е свързана с израелския предприемач Тал Диелиан, който също стои зад Intellexa – друга спорна spyware структура, санкционирана от САЩ.

Как работят технологиите за наблюдение

Според документите, анализирани от HRW, продуктите на Circles включват няколко ключови системи:

• „Landmark“ – платформа за събиране и анализ на данни за мобилни абонати и тяхното местоположение
• „Voice Over Location Enabler (VOLE)“ – система, вероятно използваща SS7 слабости за прихващане на гласови комуникации
• „Saphire“ – инструмент за манипулация на мобилни IP адреси с цел насочено наблюдение
• „Pixcell“ – линия IMSI-catcher устройства за прихващане на разговори, съобщения и интернет трафик

Тези технологии попадат в категорията сигнално разузнаване (SIGINT) и могат да се използват за масово или целево наблюдение.

Спорът около износните лицензии в ЕС

HRW твърди, че случаят разкрива сериозни пропуски в контрола върху износа на технологии за наблюдение в Европейския съюз.

Основните изводи от доклада включват:

• държавите членки сами одобряват лицензиите за износ
• липсва последователна проверка за човешки права
• Европейската комисия няма достатъчно ефективен контролен механизъм
• технологии могат да достигат режими с рисков профил за репресии

От страна на България е заявено, че всички износни разрешения се съобразяват с националните и международните задължения и че има политика на „нулева толерантност“ към злоупотреби.

Политически и правен контекст

Европейската комисия подчертава, че отговорността за лицензирането на така наречените dual-use технологии (технологии с гражданско и военнопотенциално приложение) остава при отделните държави членки.

HRW обаче предупреждава, че тази децентрализация създава „сиви зони“, в които технологии с висок потенциал за злоупотреба могат да бъдат изнасяни законно, без достатъчно международен контрол.

По-широкият проблем: глобалната индустрия за наблюдение

Случаят   Circles се вписва в по-широка тенденция, при която частни компании продават:

• инструменти за мобилно прихващане
• системи за експлоатация на телекомуникационни мрежи
• spyware платформи за държавни клиенти

Тези технологии често попадат в ръцете на разузнавателни служби, военни структури и полицейски агенции, включително в държави с оспорвани практики в областта на правата на човека.

Разследването на HRW поставя под въпрос не само дейността на Circles, но и ефективността на европейската рамка за контрол върху износа на технологии за наблюдение. Случаят подчертава напрежението между легалния износ на „двойно предназначение“ технологии и реалните рискове от тяхното използване за политически репресии.