Министерство на електронното управление публикува техническата архитектура за Европейския портфейл за цифрова самоличност (ЕПЦС), който предстои да бъде изграден в България. Паралелно с това е завършен и проектът на Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност, който ще бъде подложен на обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации и официалния сайт на министерството.

Това стана ясно след работна среща между министъра на електронното управление Валентин Мундров и доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги в страната.

Съвместна работа с бранша и фокус върху eIDAS 2.0

Документите са резултат от съвместна експертна работа между министерството и всички доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги в България. В рамките на поредица от експертни срещи са обсъдени:

• Техническата архитектура на Европейския портфейл

• Организационните модели за управление и доверие

• Нормативните промени, необходими за въвеждането му

Всички решения са съобразени с изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2024/1183, по-известен като eIDAS 2.0.

Прозрачност и ранно включване на заинтересованите страни

Публикуването на архитектурата и законопроекта има за цел да осигури пълна прозрачност на подготвителния процес и да даде възможност на всички заинтересовани страни – бизнес, експерти, институции и граждани – да се запознаят с:

• архитектурната рамка на ЕПЦС

• функционалните параметри на портфейла

• нормативната логика зад бъдещото му въвеждане

Този подход цели не просто формално изпълнение на европейските изисквания, а изграждане на устойчив модел, който да бъде реално приложим в българската дигитална екосистема.

Амбицията – работещ дигитален портфейл до края на годината

Министър Валентин Мундров подчерта, че основният фокус е бил поставянето на стабилна основа:

„Моята цел като министър беше да бъде поставена една добра основа. Заедно с бранша успяхме да го направим и се надявам на приемственост при следващия министър, така че до края на годината да имаме готов дигитален портфейл с изградена държавна инфраструктура.“

По думите му успехът на инициативата зависи от единно виждане, координация и приемственост, така че Европейският портфейл за цифрова самоличност да се превърне в реален инструмент за гражданите и бизнеса, а не просто регулаторно изискване.

Стратегическо значение за цифровата идентичност в България

Европейският портфейл за цифрова самоличност е ключов елемент от бъдещата дигитална идентичност на гражданите в ЕС, позволяващ сигурно удостоверяване, електронно подписване и достъп до публични и частни услуги в трансграничен контекст.

С публикуването на архитектурата и законопроекта България прави реална и навременна стъпка към въвеждането на тази инфраструктура, като залага на диалог с бранша и съответствие с европейската регулаторна рамка.

Портал за обществени консултации: https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12172

Cекция „Обществено обсъждане“ на сайта на МЕУ: https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/ministry/public%20discussion/2026-02-17-BG-EUDW-Architecture