Проучване на правителството на Обединеното кралство на хакнати фирми разкри обща липса на ангажираност от членовете на бордовете и висшето ръководство по въпросите на сигурността
Бизнесът съобщава, че висшите ръководни екипи започват да оценяват киберсигурността едва след като пострадат от „сериозна“ атака.
Наблюденията на „многобройни“ фирми бяха разкрити в политически документ, публикуван днес от Министерството на културата, медиите и спорта (DCMS), който разследва опита от кибератаките срещу бизнеса в Обединеното кралство.
Половината от участниците в процеса на интервюиране, проведен от DCMS, казват, че висшите ръководители признават, че заплахите за киберсигурността са реални едва след като бизнесът е бил атакуван.
Общите наблюдения сред бизнеса бяха, че висшите ръководители не са толкова ангажирани със сигурността като приоритет и някои не разбират напълно мащаба на заплахите или периодът, необходим за посрещане на нарастващото предизвикателство.
Висшият мениджмънт и членовете на борда стават значително по-ангажирани с киберсигурността в резултат на сериозни нарушения в дейността и оттогава „демонстрират по-сериозно намерение“ да подобрят организацията в тази област.
Подобрения се наблюдавани във всички различни видове бизнеси, които са част от проучването на DCMS.
Правителственият отдел посочва, че е анализирал десет фирми с различни размери и степени на ИТ зрялост, повечето от които оперират в различни сектори. Единствената обща черта между тях е, че всички са претърпели сериозни кибер инциденти през четирите години преди изследването.
Генералният мениджър и ИТ мениджърът на една по-малка частна организация (10-49 служители) казват, че претърпяното нарушение е направило организацията „по-бдителна“ на ниво висше ръководство.
Тази повишена бдителност е позволила на двамата мениджъри да получат незабавно одобрение от борда, когато се стигнало до сключване на договор с нов ИТ доставчик. Това се случило, след като предишната компания беше обвинена за бавен отговор на атака, при която е прихванат имейл и са откраднати клиентски средства.
За много голяма частна организация с повече от 250 служители, нейният ръководител на оперативния център за киберсигурност (HSoC) казва, че пробивът е привлякъл вниманието на висшите ръководители към киберсигурността, тъй като компанията е станала „жертва на собствения си успех“.
Никога преди не е имало сериозен инцидент, тъй като защитата винаги е била толкова ефективна, казва HSoC, но чак зловещата атака накарала да бъдат закупени допълнителни услуги и да се стартират вътрешни кампании за осведоменост.
Други големи организации също съобщиха, че бизнесът не се интересува от това какво правят ИТ екипите, за да останат в безопасност от кибер заплахи, но осведомеността е била изострена чак след атаката.
Преди инцидента главният служител по сигурността (CSO) в отдел на по-голяма частна компания също казва: „Имах 100% подкрепа от Борда и след нарушението беше 110% подкрепа… Бих казал, че това помогна за ускоряване на доставката на много елементи от моята програма”.
Въпреки бурното половин десетилетие в киберсигурността, през което време рансъмуерът започна да се разпространява и да доминира сред заплахите, докладът на DCMS също установи, че ИТ екипите все още се борят да определят количествено финансовото въздействие на пробивите, както и да убедят висшите ръководители да се ангажират с въпросите на киберсигурността.
Бизнесът като цяло засилва защитите си след съответните атаки под формата на нови продукти за сигурност, политики или обучение на персонала. Въпреки това DCMS отбелязва, че „много малко“ са разработили списък с „научени уроци“, които могат да бъдат използвани в подкрепа на разработването на бъдещи програми за сигурност.
Повечето фирми признаха получената мъдрост в индустрията, че хората често са така наречената слаба връзка в киберсигурността, но приоритизираха разходите за нови инструменти за сигурност, а не за вътрешно обучение и информираност.
Общото оправдание сред бизнеса е, че тези инструменти ще помогнат на хората да направят правилното нещо и в резултат на това да вземат по-добри решения.
