Днес е денят на розовата фланелка – глобална инициатива за повишаване на осведомеността за тормоза и насърчаване на емпатията и приобщаването в училища, работни места и онлайн.

Движението започва през 2007 г. в Беруик, Нова Скотия, Канада, когато двама ученици, Дейвид Шепърд и Травис Прайс, виждат по-малък ученик от девети клас да бъде тормозен заради розовото си поло. За да подкрепят връстника си, те купуват 50 розови тениски и ги раздават на момчетата в класа на следващия ден, създавайки „море от розово“.

Този жест на солидарност успява да спре тормоза и вдъхновява цялото училище да се включи. Случаят бързо се разпространява чрез медии и социални мрежи, а премиерът на Нова Скотия обявява първия официален Провинциален ден за борба с тормоза.

През годините инициативата се разраства и международно, а през 2012 г. ООН обявява Ден за борба с тормоза, подкрепящ целите за елиминиране на дискриминацията и тормоза.

Защо Денят на розовата фланелка е важен

• Предотвратява тормоза – почти 1 от 3 ученици съобщава за тормоз, което води до тревожност, депресия и социална изолация.

• Насърчава активното застъпничество – подчертава ролята на защитниците – тези,  които защитават другите.

• Подкрепя уязвими групи, включително LGBTQ+ младежи.

• Стимулира социална промяна – колективните действия променят обществените норми към доброта и уважение.

• Образователни ползи – училища могат да въведат програми за превенция на тормоза и дигитална етика.

• Психологическа полза – насърчава ежедневни прояви на доброта и емпатия.

Как да се отбележи

1. Облечете розово: тениска, лента или аксесоар.

2. Дарения: закупуване на официални артикули, средствата от които отиват за програми против тормоза.

3. Социални мрежи: публикувайте снимка с розовата си риза и съобщение на подкрепа.

4. Активни действия: изразявайте благодарност, включвайте нови хора в социални активности, бъдете „upstander“.

5. Образователни инициативи: разговори с деца и ученици за емпатия, справяне с тормоза и безопасно онлайн поведение.

6. Културни ресурси: гледане на филми или четене на книги за приобщаване, емпатия и уважение.

Как да спрем кибертормоза

Кибертормозът – или онлайн тормозът – е форма на насилие, която се случва чрез цифрови устройства като смартфони, компютри и игрови платформи. Тя включва целенасочени опити да се наранят, уплашат, унижат или тормозят други хора онлайн. Това може да бъде чрез обидни съобщения, разпространяване на интимни или компрометиращи снимки, създаване на фалшиви профили, както и чрез нови технологии като AI-инструменти.

Кибертормозът често съпътства и физическия тормоз, но има една ключова разлика – той оставя цифрова следа, която може да послужи като доказателство и инструмент за справяне с проблема.

Какво представлява кибертормозът?

Според дефиницията на UNICEF, кибертормозът е повтарящо се поведение, използващо дигитални платформи, което има за цел да нарани, засрами или уплаши човек. То може да се прояви чрез:

• Публикуване на обидни снимки или видеа;

• Изпращане на обидни съобщения, заплахи или неприлични материали;

• Използване на фалшиви профили за разпространение на негативни послания;

• Използване на генеративни AI-инструменти за тормоз.

Защо е важна разликата между „шега“ и тормоз

Едни от най-честите въпроси, които тинейджърите задават, са как да разпознаят дали нещо е просто „шега“ или вече кибертормоз. UNICEF препоръчва:

• Ако някой ви наранява психически или прави нещо, което ви кара да се чувствате зле, това не е просто шега.

• Ако лично сте помолили поведението да спре и то продължава, това е тормоз.

• Ако онлайн ситуацията ви кара да се чувствате преследвани или небезопасни, е важно да потърсите помощ.

 Влияние върху менталното и емоционалното здраве

Кибертормозът може да има реални и сериозни последици върху психическото и емоционалното благополучие, включително:

• Емоционално натоварване: чувство на срам, тревожност, ниско самочувствие;

• Социална изолация: отказ от социални контакти, страх от взаимодействие с други хора;

• Физически симптоми: нарушения в съня, главоболие, стомашни проблеми;

• Отдръпване от ежедневни дейности и загуба на мотивация.

В най-екстремни случаи тормозът може да доведе до депресия и да повлияе негативно върху качеството на живот на жертвата.

Към кого да се обърнем за помощ

Една от ключовите стъпки в борбата с кибертормоза е отчитането и сигнализирането:

• Потърсете подкрепа от доверени хора – родители, учители, ментори или приятели;

• Ако не искате да говорите със семейството, има национални горещи линии и консултанти с опит;

• Документирайте тормоза чрез скрийншотове и съобщения, за да имате доказателства;

• Когато тормозът се случва на определени платформи – социални мрежи или приложения – използвайте техните инструменти за блокиране и докладване.

Тези действия не само защитават вас, но и помагат на платформите да предприемат мерки срещу нарушителите.

 Какво може да направят технологичните компании

Современните платформи като Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и Roblox имат собствени механизми за защита срещу тормоз:

• инструменти за филтриране на съобщения и коментари;

• опции за ограничаване на видимостта на съдържание;

• автоматизирани системи, които засичат обидни или тормозещи послания;

• възможности за блокиране на акаунти без уведомяване на нарушителя.

Важно е да се използват тези механизми активно – те са част от цифровата защита на всеки потребител.

Без да напускаме дигиталното пространство

Един от често срещаните въпроси е дали решението е просто да се излезе от интернет. UNICEF подчертава, че това не е дългосрочно решение:

• Интернет има много ползи и не е виновен за тормоза;

• отказът от достъп до дигитални услуги може да лиши жертвата от социална подкрепа;

• важно е да се работи върху създаване на по-справедливо и уважително онлайн пространство.

Заключение: как всички можем да помагаме

Премахването на кибертормоза изисква общи усилия — от отделния човек, общностите, училищата, семейството и технологичната индустрия. Ключовите елементи на това усилие включват:

• образование и осведоменост;

• открит диалог между младежите и възрастните;

• ефективно използване на инструменти за докладване и блокиране;

• подкрепа на жертвите и насърчаване на положително онлайн поведение.