Има неща, които не можеш да обясниш само с думи като „инициатива“, „организация“ или „професионална общност“.
Защото понякога зад едно име стои нещо много повече – характер, дух, енергия, хора, които вярват, и една особена вътрешна сила, която кара добрите идеи не просто да се случат, а да останат.
За мен КиберКЛУБ е точно това.
През април КиберКЛУБ става на четири години. Четири години, в които зад това име се натрупаха не просто събития, а смисъл. Натрупаха се хора, срещи, усилия, приятелства, партньорства, каузи, разговори до късно, подготовка в последния момент, решаване на проблеми в движение, споделени идеи и онова чувство, че си част от нещо истинско.
Аз не гледам на КиберКЛУБ отвън.
Гледам на него отвътре.
И може би точно затова за мен тези четири години значат толкова много.
Защото когато си част от една такава общност, виждаш не само снимките, сцената и хубавите думи след събитието. Виждаш и хората зад всичко това. Виждаш усилието. Виждаш безсънните вечери. Виждаш ентусиазма. Виждаш и умората понякога. Но най-вече виждаш нещо много ценно – че това се прави с отдаденост, а не по задължение.
Ако трябва да опиша КиберКЛУБ в едно изречение, то е следното:
КиберКЛУБ е от онези редки общности, в които хората носят повече, отколкото очакват.
В днешно време много хора първо питат: „Какво ще получа?“
Тук въпросът е друг.
Тук духът е друг.
В КиберКЛУБ има нещо изключително рядко – хората не идват, за да вземат. Идват за да допринесат.
И точно това правят хората в КиберКЛУБ.
Дават знания.
Дават време.
Дават сцена.
Дават възможности.
Дават подкрепа.
Дават пример.
И много често се раздават така, че отвън това дори не се вижда напълно.
В основата на всичко това стои Антон Пулийски – основателят на КиберКЛУБ.
Но ако трябва да съм честен, само думата „основател“ е малка за неговата роля. Защото има хора, които слагат началото, и има хора, които носят духа на едно нещо. Антон е от вторите. От хората, които не просто започват, а увличат. От хората, които виждат по-далеч. От хората, които умеят да събират около себе си не просто участници, а съмишленици.
И може би точно затова около КиберКЛУБ никога не е имало само една тема и само един кръг от интереси. Около него естествено се събраха киберсигурност, дронове, XR, нововъзникващи технологии, образование, иновации и хора, които не искат просто да „са там“, а искат да създават среда.
Това, според мен, е една от най-силните черти на КиберКЛУБ, че той не затваря, а отваря. Не дели, а свързва. Не пази знанието зад врата, а го изкарва при хората.
И ако има инициатива, която най-видимо показва тази енергия, това безспорно е Cyber Security Talks Bulgaria.
За CSTB спокойно може да се каже, че това е пулсът на общността.
Мястото, където хората се срещат, слушат, питат, спорят, учат, запознават се и си тръгват с нещо повече от просто присъствие в календар.
И тук е важно да се каже ясно: Павел Георгиев е основателят на CSTB.
Това е една от най-големите и най-разпознаваеми инициативи от екосистемата, с които КиберКЛУБ си партнира и подкрепя, и тя неслучайно се превърна в сцена за българската киберобщност с всяко месечно издание. Не просто защото има добър формат, а защото зад него има постоянство, характер и желание това да се прави смислено, а не формално.
Но КиберКЛУБ никога не е бил само за професионалистите в залата.
И точно това е друго нещо, което много ценя.
Защото една общност има истинска стойност не само когато събира експерти, а когато успява да бъде полезна и извън собствения си професионален кръг. Когато излиза от рамката. Когато носи знание там, където то е най-нужно.
Точно затова #КиберЗНАМ е толкова важна част от тази история.
А когато говорим за #КиберЗНАМ, няма как да не споменем Димана Додова -нашия киберпсихолог и едно от най-разпознаваемите лица на тази инициатива. Нейното присъствие носи нещо, което често липсва в разговорите за киберсигурност – човешка чувствителност, разбиране за поведението, грижа за децата, родителите, учителите и за онези малки, но решаващи неща, които превръщат дигиталната безопасност не в абстрактна тема, а в част от ежедневието.
Защото киберсигурността не е само защита на системи.
Тя е и защита на хора.
Тя е култура.
Тя е отношение.
Тя е възпитание.
Има и хора, без които една общност може би пак би съществувала, но никога не би била същата.
Илияна Елиас е точно такъв човек — от онези тихи двигатели, които не говорят много, но носят страшно много. Зад големите събития на КиберКЛУБ като CyberChristmas и CyberBirthday стои и нейният труд — невидим за мнозина, но решаващ за това всичко да се случи както трябва. Това е особен вид принос: без шум, без показност, но с огромна стойност.
Такова име е и Красимир Трайков — един от съоснователите, човек от най-ранните дни, помогнал да се валидира архитектурата на КиберКЛУБ още при самото му създаване. Защото не всяка идея, родена с ентусиазъм, успява да се превърне в устойчива общност. За това е нужна и здрава основа. Нужни са хора, които виждат конструкцията, не само импулса. И Красимир е именно част от тази основа.
Това е общност от хора, които не чакат някой друг да направи нужното – просто се включват и го правят.
През тези четири години КиберКЛУБ, CSTB, #КиберЗНАМ, XR общността и всички свързани с тях активности са направили много. Повече от 100 обучения, семинари, участия и събития. Но ако трябва да съм напълно честен — числата тук не са най-важното.
По-важно е друго.
По-важно е колко хора повярваха.
Колко хора бяха увлечени от ентусиазма.
Колко хора решиха да помогнат.
Колко хора дадоха от себе си не защото някой им е длъжен, а защото усетиха, че това има смисъл.
Именно това прави една общност истинска.
Това се вижда и в онези хора, които не винаги са на сцената, но без които атмосферата, паметта и лицето на тези събития нямаше да бъдат същите.
Вижда се в Анет Фото — Анета Николова, която със своя обектив улавя не просто кадри, а емоцията на събитията.
Вижда се и в Digger Video — едни млади хора, които през последната година заснемат безвъзмездно всички събития. И това не е дребен жест. Това е принос. Истински. Такъв, който остава. Такъв, който дава живот на случилото се и след края на самото събитие.
И точно в тези примери най-силно личи духът на КиберКЛУБ.
Че тук хората не стоят с калкулатор в ръка.
Че не мерят всичко само в лична полза.
Че има нещо по-важно — общата кауза, общото усилие, усещането, че участваш в нещо, което си струва.
Аз самият съм дълбоко свързан с КиберКЛУБ, с CSTB и с #КиберЗНАМ. Чрез e-security и e-cademy имах възможност не просто да присъствам, а активно да участвам в различни обучения, семинари, разговори, събития, идеи.
И когато имаш този личен допир, започваш да разбираш нещо много просто и много важно:
Тази общност не съществува, защото някой е решил да направи поредния бранд.
Тя съществува, защото има хора, които вярват.
И защото има хора, които дават.
Дават, без винаги да се вижда.
Дават, без да вдигат шум за себе си.
Дават, защото знаят, че среда не се създава с претенции, а с принос.
И затова за мен КиберКЛУБ не е просто организация.
Не е просто клуб.
Не е просто серия от събития.
Той е доказателство, че и у нас може да има общност с характер.
Общност, в която знанието се споделя.
Общност, в която хората се подкрепят.
Общност, в която технологиите срещат човешкото.
Общност, в която има място и за професионализъм, и за приятелство, и за кауза.
И не на последно място – общност, която е успяла да остане отворена, достъпна и жива и благодарение на всички онези фирми, организации, партньори, домакини и съмишленици, които през тези години са застанали зад идеята. Защото и това е част от даването. Да отвориш врата. Да дадеш сцена. Да помогнеш нещо стойностно да стигне до повече хора. Без такава подкрепа подобна среда трудно би могла да остане толкова активна, свободна и достъпна.
След четири години КиберКЛУБ вече е много повече от добро начало.
Той е следа.
Следа от усилие.
Следа от доверие.
Следа от знание.
Следа от хора, които не минават просто покрай идеята, а оставят част от себе си в нея.
И точно затова този рожден ден не е просто повод за поздрав.
Той е повод за благодарност.
Към Антон – за визията, за смелостта да започне и за способността да увлича.
Към Павел – за CSTB и за това, че създаде сцена, която се превърна в дом за толкова много разговори и срещи.
Към Димана – за човешкия смисъл и за гласа, с който #КиберЗНАМ стига до хората.
Към Илияна – за всичкото онова огромно усилие, което често остава зад кулисите, но без което големите събития просто не биха били същите.
Към Краси – за това, че помогна тази идея да стъпи на здрава основа още в самото начало и да се превърне в нещо устойчиво.
Към Анет Фото и Digger Video – за това, че също дадоха от себе си и помогнаха тази общност да бъде видяна, запомнена и почувствана.
Към всички партньори, домакини, приятели и съмишленици – за подкрепата.
И към всички онези момчета и момичета, които през тези четири години не просто бяха тук, а се раздаваха.
Честит четвърти рожден ден, КиберКЛУБ!
Благодаря за знанието.
Благодаря за общността.
Благодаря за усилието.
Благодаря за примера.
И най-вече – благодаря, че показвате с дела, а не с думи, че не е толкова важно какво можеш да вземеш, а какво можеш да дадеш.
Нека го отпразнуваме заедно!
Мястото и времето на срещата са известни: 21ви Април, 19:00 часа в ИНТЕРПРЕД София.
И както всички събития на КиберКЛУБ – входа е безплатен (след регистрация)
Снимки: КиберКЛУБ
