Нидерландската организация за защита на потребителите Consumentenbond обвинява Meta, че практически не упражнява ефективен контрол върху рекламодателите в своите платформи и не предприема достатъчни действия срещу измамни онлайн магазини.

През декември 2025 г. организацията извършва произволна проверка на 30 известни фалшиви уеб магазина и сравнява резултатите с аналогично проучване от 2024 г.

Резултатите показват, че 16 от 30-те измамни сайта са рекламирали в Facebook и Instagram през 2025 г. – същият брой като предходната година. Според Consumentenbond това означава липса на реален напредък.

Злоупотреба с популярни марки и известни личности

По данни на организацията Meta рядко следи за злоупотреба с имена на утвърдени брандове и публични личности в рекламите.

Измамниците често използват разпознаваеми марки и имена на известни хора, за да изглеждат надеждни и легитимни.

Consumentenbond е подала сигнал за 27 измамни реклами, но Meta е премахнала едва 4 от тях. За останалите случаи отговорът е бил, че рекламите „вече не са активни“.

Критики към финансовите стимули

Според публикувани вътрешни документи измамните и подвеждащи реклами генерират приблизително 16 милиарда долара приходи, което представлява около 10% от годишните приходи на Meta.

Освен това потребителите са изложени на около 15 милиарда реклами с „по-висок риск“ от измама дневно.

Директорът на Consumentenbond, Сандра Моленар, заявява, че липсата на подобрение е тревожна:

„Meta не показва абсолютно никакъв напредък, което е обезпокоително. Ако технологичният гигант беше поел отговорност, можеше да предотврати значителна част от измамите.“

Позицията на Meta

Говорител на компанията заявява, че цитираните данни представят „селективен поглед, който изкривява подхода на Meta към борбата с измамите“.

Според него оценките са били част от процес за валидиране на инвестиции в интегритет и борба с измами.

Компанията твърди, че през 2025 г. е премахнала над 134 милиона подвеждащи реклами.

Случаят повдига по-широк въпрос за отговорността на дигиталните платформи при контрола върху рекламните екосистеми.

От една страна, мащабът на рекламната мрежа на Meta предполага сложна автоматизация и огромен обем съдържание. От друга – устойчивото присъствие на известни измамни магазини в платформи с милиарди потребители поставя под съмнение ефективността на текущите механизми за контрол.

Финансовият аспект също е чувствителен – ако дори част от приходите произтичат от подвеждащи реклами, възниква въпросът дали икономическият стимул не възпрепятства по-строги мерки.