Киберзаплахите вече са ежедневие за компании от всякакъв мащаб, а брокерите често се изправят пред дилемата: да препоръчат ли самостоятелна киберзастраховка или просто да добавят разширение (endorsement) към вече съществуваща полица. На практика много малки и средни предприятия (SME) – а понякога и самите брокери – подценяват рисковете от „пришиване“ на такова покритие.

Разширенията са често срещани при бизнес пакети, D&O застраховки и търговски имуществени полици. Въпреки това едва около 20% от SME пазарa например в Австралия имат самостоятелна кибер полица – факт, който оставя голяма част от бизнеса с ограничена защита.

„Безплатна добавка“ – но с каква стойност?

Според брокери като Скот Уилфорд от Oracle Group, разширенията обикновено имат ниски лимити, слабо дефинирани подлимити и неясни клаузи. Той подчертава, че такива добавки могат да се приемат само като „допълнителен бонус“, ако са включени безплатно – но не и като реална защита.
„Истинската сигурност идва единствено от самостоятелна полица, съобразена с конкретния бизнес. Иначе разочарованието при щета е гарантирано“, казва той.

Защо самостоятелната полица е по-добрата опция

Специалисти като Антъни Смит от WTW потвърждават, че самостоятелната киберзастраховка е приложима за всякакъв мащаб – от стартиращо SME до корпорация за милиарди долари.
Основните ѝ предимства:

• Незабавен достъп до експертен екип за реакция при инцидент;

• Покритие на първични разходи – възстановяване и ремедиация на системите;

• Покритие на трети страни – разходи при съдебни искове или регулаторни действия.

Последният елемент става все по-важен заради честите колективни искове след големи пробиви.

Заблудата „Аз вече имам киберпокритие“

Разпространението на разширенията в други полици създава фалшиво чувство за сигурност. Клиентите често смятат, че вече са защитени, докато в действителност покритието е минимално. Това затруднява брокерите в обяснението защо пълната самостоятелна полица е незаменима.

Кога разширенията имат роля

Според експерти, разширенията са ценни само когато допълват самостоятелна киберполица, а не я заместват. Например, разширение към D&O полица може да покрие рискове на директорите, които иначе остават извън обхвата. Така се изгражда т.нар. „цялостна програма за защита“ (whole of program).

Цената – пречка или инвестиция?

Една от основните причини SME да избягват самостоятелна полица е цената. Но според брокерите реалността е различна:

• Кибер инцидент може да струва десетки хиляди долари само за първоначален отговор;

• Премия за SME със стойност няколко милиона може да е около 2000 долара годишно;

• Вероятността да настъпи кибератака в рамките на пет години е изключително висока.

В дългосрочен план самостоятелната полица излиза по-евтина от реалните загуби при атака.