ИИ генерира аватари на починали, като въздействието върху семействата е сериозно, а правната защита остава ограничена.

Основни акценти

• Дълбоките фейкове вече целят не само исторически личности, но и жертви на насилствени престъпления

• В САЩ няма федерален закон, който да защитава изображението на починалите от ИИ-симулации

• Postmortem правата за публичност в някои щати са ограничени до комерсиално използване

• Експертите препоръчват докладване на съдържание на платформите като най-бърз и евтин начин за действие

Дигитални аватари на жертви: нарастваща тенденция

Случаят на Жаклин О’Донълд, чиято дъщеря Чармайн беше жертва на насилие, илюстрира реалния проблем. Тя откри дийпфейк в TikTok, показващ починалата ѝ дъщеря разказваща трагичната история за смъртта си.

• Първоначално платформата отказа да премахне видеото, заявявайки, че то не нарушава общностните правила.

• Акаунтът беше блокиран едва след медийно разследване.

Подобни „дигитални прераждания“ създават сериозен емоционален стрес за близките, които вече се справят с личната си скръб.

„Griefbots“ и етични предизвикателства

Някои хора използват така наречените griefbots – аватари на починали членове на семейството, с които могат да взаимодействат.

• Пример е платформата 2wai, която позволява разговор с виртуален образ на починал близък.

• Експерти предупреждават, че тези ИИ аватари могат да манипулират потребителите емоционално, да забавят естествения процес на скръб или дори да превърнат траура в зависимост.

В същото време някои хора съзнателно позволяват използването на техния образ, за да оставят спомени за семейството си.

Законова рамка в САЩ: твърде ограничена защита

В САЩ починалите нямат федерална защита срещу дълбоки фейкове, освен ако съдържанието не нарушава закона чрез порнография или клевета.

• Постмортем правата за публичност в щати като Калифорния и Ню Йорк защитават използването на изображението само за комерсиални цели.

• Закони като ELVIS Act (Тенеси) и Digital Replica Law (Ню Йорк) целят да защитят гласови и дигитални аватари, разширявайки обхвата отвъд комерсиализацията.

• Предложението No Fakes Act (2024) би забранило създаването на цифрови реплики на всеки индивид без съгласие на самия човек или неговите наследници.

Как да се борим с дълбоките фалшификати  на починали

Експерти препоръчват:

1. Докладване на платформите – чрез политики за „harassment“ или „synthetic media“.

2. Използване на авторското право – ако ИИ манипулира конкретна снимка на починалия, може да се опита премахване по DMCA.

3. Управление на дигитални права чрез завещания – добавяне на клауза, която ограничава използването на изображения, глас и лични данни след смъртта.

Шейн Лукадо, основател на InPerSuit, подчертава, че действията извън правната линия, като порнографски или клеветнически дълбоки фалшификати, могат да се преследват, но доказването на вреда е трудно и скъпо.

Емоционален и правен лабиринт

Проблемът с дълбоките фейкове на починали разкрива комплексен конфликт между етика, технологии и законодателство. Близките често са безсилни, докато законодателството изостава, а емоционалният ефект върху семействата е реален.

Най-добрата защита днес е бдителност, докладване и предварителна регулация на дигиталните права, които всеки може да включи в своето завещание или доверителен фонд.