Европейският съюз вероятно е загубил контрола над интернет екосистемата, но това не означава, че е загубил и лостовете за влияние. Напротив – настоящата ескалация между Брюксел, администрацията на Доналд Тръмп и американските технологични гиганти показва, че конфликтът навлиза във фаза на стратегическо икономическо и технологично противопоставяне, а не просто регулаторен спор.

Става дума за дигитален суверенитет, индустриална мощ и контрол върху бъдещето на ИИ икономиката.

От регулация към геополитика

Решението на САЩ да наложат визова забрана на Тиери Бретон, архитект на Digital Services Act (DSA), бележи качествена промяна. Това вече не е спор за „цензура“ или „свобода на словото“, а директен политически натиск.

Американската теза е ясна:

• ЕС „дискриминира“ американски компании;

• дигиталните регулации са форма на икономическа принуда;

• Big Tech вече не е просто бизнес, а инструмент на национална политика.

Подкрепата на администрацията на Тръмп за компании като X, Google, Meta и Amazon официално превръща DSA и DMA в геополитически фронт.

Зависимостта на Европа – реална, но двустранна

Да, Европа е силно зависима:

• 70% от облачната инфраструктура е в ръцете на AWS, Azure и Google Cloud;

• ключови ИИ модели, чипове и платформи са американски;

• Starlink и Nvidia доминират критични сегменти.

Но зависимостта не е еднопосочна.

Американската икономика в момента е структурно зависима от ИИ експанзията, а тя минава през един конкретен технологичен много тесен проход.

ASML* – най-силното, но опасно оръжие

Холандската ASML държи глобален монопол върху най-напредналите машини за литография на чипове. Без тях:

• Nvidia не може да произвежда най-модерните си ИИ процесори;

• тайванските и американските фабрики спират да скалират;

• инвестиционният балон около ИИ инфраструктурата се пука.

Това е икономическа ядрена опция.

По оценки, без ИИ и дата центрове растежът на БВП на САЩ би бил около 0.1% годишно. Забавянето на ASML доставки би имало директен макроикономически ефект.

Проблемът?

• изисква политически консенсус между всички държави членки;

• рискува ответни мерки;

• удря глобална, силно взаимосвързана верига за доставки.

ASML е карта, която ЕС има – но може да изиграе само веднъж. Нещо като ядрено копче.

„Търговската базука“ – повече мит, отколкото решение

Anti-Coercion Instrument (ACI) звучи впечатляващо, но на практика:

• дигиталните платформи са многостранни пазари;

• Apple, Google и Amazon имат юридическо присъствие в ЕС;

• трудно е да се дефинира „внос“ на дигитална услуга.

Облагане на рекламни приходи или дигитални услуги би изисквало:

• детайлна проследимост на транзакции;

• сложна правна конструкция;

• риск от удар върху европейски бизнеси и потребители.

С други думи – ACI е бавен и тромав инструмент срещу платформи, които живеят от скорост и мащаб.

Истинският проблем: липса на единен европейски разказ

ЕС допуска стратегическа грешка, като влиза в защитна позиция срещу обвиненията в „цензура“. Това само затвърждава американския наратив.

Много по-ефективна линия е:

• защита на деца онлайн;

• конкуренция и пазарна честност;

• отговорност на платформите;

• защита на гражданите, а не контрол на речта.

DSA не е атака срещу свободата на словото – той е опит да се наложи минимална отчетност в платформи, които функционират като частни държави.

Прагматичният път: суверенен облак за критичните системи

ЕС няма нужда да „замества“ американския облак навсякъде. Това е илюзия.

Реалистичният подход е сегментация:

• критични системи (държава, отбрана, здравеопазване, инфраструктура) – суверен или доверен облак;

• комерсиални и потребителски услуги – пазарен подход.

Дори малък дял от суверенен compute, използван стратегически, може да:

• намали риска;

• повиши преговорната позиция;

• върне контрол там, където е наистина нужен.

ЕС действително е загубил битката за масовия интернет.
Но войната вече не е там.

Тя е:

• в чиповете;

• в ИИ инфраструктурата;

• в правилата на пазара;

• в това кой диктува условията, а не кой говори най-силно.

Европа няма нужда от повече регулации. Има нужда от по-малко наивност и повече стратегическа твърдост.

Дигиталният суверенитет не се печели с декларации, а с контрол върху малкото, но критични точки в глобалната система.

*Забележка:

ASML Holding N.V. (Advanced Semiconductor Materials Lithography) е холандска мултинационална корпорация  за полупроводници, специализирана в разработването и производството на фотолитографски машини, които се използват за производството на интегрални схеми. Тя е най-големият доставчик за полупроводниковата индустрия, както и най-модерният производител на машини за екстремна ултравиолетова фотолитография (EUV), необходими за производството на най-модерните чипове. Към декември 2025 г. пазарната й капитализация е приблизително 419 милиарда долара, което я прави най-голямата технологична компания в Европа и компания с изключителна важност, която не може да бъде заместена с години.