За много родители таблетът или смартфонът изглеждат като бързо и безобидно решение – няколко минути спокойствие, докато детето е заето с анимации или игри. Но ново дългосрочно изследване показва, че тази привидно безобидна практика може да има дълбоки последици за развитието на мозъка и психичното здраве на децата години по-късно.

Учени от Сингапур са проследили развитието на 168 деца в продължение на повече от десетилетие и са установили ясна връзка между излагането на екрани в ранна възраст и повишена тревожност, както и по-бавно вземане на решения в юношеството.

Какво показва изследването

Проучването установява, че деца, които са били изложени на екранно време още преди навършване на две години, показват т.нар. „ускорено съзряване“ на мозъчни мрежи, отговорни за зрителната обработка и когнитивния контрол.

На пръв поглед това може да звучи положително – особено в свят, доминиран от визуална информация. Но реалността се оказва по-сложна.

Изследователите установяват, че тази преждевременна специализация води до по-ниска гъвкавост на мозъчните мрежи, което по-късно се проявява като:

• по-бавно вземане на решения в детска възраст;

• по-високи нива на тревожност в тийнейджърските години.

Какво означава „ускорено съзряване“ на мозъка

Според д-р Хуанг Пей, водещ автор на изследването, ускореното развитие невинаги е положително.

„Когато мозъчните мрежи се специализират твърде рано, те не изграждат достатъчно ефективни връзки помежду си. Това ограничава гъвкавостта и способността за адаптация в по-късен етап от живота.“

С други думи – мозъкът „прескача“ важни етапи на развитие, което може да се отрази върху начина, по който детето обработва информация, взема решения и реагира емоционално.

Как е проведено изследването

Проучването е едно от малкото в света, проследяващи децата в продължение на повече от десет години:

• Родителите са докладвали екранното време на децата още в ранна възраст

• Мозъчни сканирания (MRI) са проведени на 4.5, 6 и 7.5 години

• На 8.5 години са проведени тестове за вземане на решения

• На 13 години децата са оценени по нива на тревожност

Този дългосрочен подход позволява на учените да проследят директна връзка между ранната експозиция и по-късното психично здраве.

Колко екранно време е безопасно

Световната здравна организация е категорична:

• Деца под 1 година – никакво екранно време

• Деца на 2 години – максимум 1 час на ден

Въпреки това, данните показват, че още преди пандемията тези препоръки масово не са били спазвани. А след COVID-19 нивата на екранна експозиция вероятно са още по-високи.

Какво могат да направят родителите

Изследователите подчертават, че не става дума за демонизиране на технологиите, а за балансирано използване.

Особено полезни са дейности, които включват:

• съвместно четене на книги;

• разговор и емоционално взаимодействие;

• игра на открито;

• участие на родителя в заниманията, а не пасивно гледане на екран.

Както отбелязват авторите, именно социалното взаимодействие и езиковият обмен изграждат устойчиви когнитивни връзки.

Изследването ясно показва, че екраните не са неутрални за развиващия се мозък. Ранното и продължително излагане може да има ефекти, които се проявяват години по-късно – под формата на тревожност, по-слаба адаптивност и затруднено вземане на решения.

В свят, в който дигиталните устройства са навсякъде, най-ценният ресурс за децата остава не екранът, а вниманието, времето и присъствието на възрастните около тях.