Геополитическите атаки, ИИ и разрастването на свързаните енергийни устройства създават рискове, които регулациите сами не могат да овладеят. Деветият Cybersecurity Forum в Брюксел постави акцент върху практическите мерки за защита на електроенергийната инфраструктура.
Реалните атаки показват границите на защитата
Европейският енергиен сектор трябва да преодолее разминаването между бързо развиващите се киберзаплахи и способността си да реагира ефективно. Това беше основният акцент на деветия Cybersecurity Forum в Брюксел, организиран съвместно от E.DSO, EE-ISAC, ENCS и ENISA.
Дискусиите се проведоха на фона на анализ на ENISA, според който през 2025 г. са регистрирани 8257 киберинцидента, засягащи държави членки на ЕС и организации със седалище в Съюза. Докладът Threat Landscape 2026 отчита продължаващото влияние на геополитическото напрежение върху злонамерената киберактивност, по-широкото използване на ИИ от нападателите и увеличаването на твърденията за прониквания в среди с оперативни технологии (OT).
Опитът на Полша и Украйна показва защо защитата на енергийната инфраструктура не може да се ограничава до формалното изпълнение на нормативните изисквания.
През декември 2025 г. координирана кибератака срещу енергийния сектор на Полша засегна множество вятърни и соларни паркове, както и топлоелектрическа централа с комбинирано производство, осигуряваща отопление на близо половин милион потребители. Производството на електроенергия не беше прекъснато, но комуникацията между засегнатите обекти и операторите на разпределителните мрежи беше нарушена. Нападателите са получили достъп, който потенциално е можел да доведе до по-сериозни последствия.
Случаят подчертава, че дори когато основната услуга продължава да функционира, загубата на комуникация и компрометирането на системите за управление могат да създадат предпоставки за по-мащабно прекъсване.
Украйна използва ИИ, но запазва човешкия контрол
Националният оператор на електропреносната мрежа на Украйна NPC Ukrenergo представи опита си в поддържането на киберустойчивост при продължителни атаки срещу енергийната инфраструктура.
Компанията използва ИИ, за да подпомага екипите по киберсигурност при по-бързата реакция, откриването на пропуски, подготовката на служителите и изготвянето на доклади. Критичните решения обаче остават в ръцете на хората.
Украинският опит откроява и друг проблем: недостигът на специалисти. В условията на продължителни атаки поддържането на експертни екипи е трудно, а загубата на натрупани знания не може лесно да бъде компенсирана чрез обичайния процес на наемане на нови служители.
Това поставя пред операторите двойна задача – да внедряват технологии за по-бързо откриване и обработване на заплахи, като едновременно запазват необходимия човешки капацитет за оценка и управление на инцидентите.
Домашните устройства могат да се превърнат в риск за електропреносната мрежа
Друг акцент на форума беше демонстрация на изследователи от ENCS, която показа потенциалните рискове от разрастването на свързаните енергийни технологии.
Ако нападател вече е компрометирал обикновено устройство в умния дом – например рутер или камера – той потенциално може да го използва като отправна точка за комуникация със соларен инвертор или домашна батерия, свързани към същата мрежа.
Проблемът е, че някои от тези енергийни устройства използват протоколи за управление, които не удостоверяват самостоятелно кой изпраща дадена команда. Следователно атакуващият може да не се нуждае от директно проникване в инвертора или батерията, за да се опита да повлияе върху производството, потреблението или съхранението на електроенергия.
Компрометирането на едно домакинство едва ли би имало съществено отражение върху електропреносната мрежа. Едновременното манипулиране на хиляди устройства обаче може да предизвика внезапни промени в производството или търсенето на електроенергия и да допринесе за нарушения в баланса на системата.
Харм ван ден Бринк, изследовател по сигурността в ENCS, предупреди, че броят на IoT устройствата с висока мощност продължава да расте, а уязвимости в някои от тях вече са били използвани и могат отново да бъдат експлоатирани за въздействие върху електроенергийната мрежа.
Според него краткосрочните мерки трябва да включват независимо тестване на сигурността, приоритизирано според потенциално засегнатата мощност, както и системно управление на уязвимостите от страна на производителите.
Регулациите са основа, но не и достатъчен отговор
Форумът постави акцент върху практическото прилагане на изискванията на NIS2 и Мрежовия кодекс за киберсигурност. Тези рамки са важни за повишаването на защитата, но не могат предварително да предвидят всеки нов риск, породен от развитието на технологиите и променящите се методи на атакуващите.
Димитра Ливери, ръководител на звеното за устойчивост на критичните сектори в ENISA, обобщи предизвикателството с призив секторът да премине от защита на отделните системи към укрепване на устойчивостта на цялата екосистема.
Това означава по-широко прилагане на независими проверки за сигурност, по-добро управление на уязвимостите, обмен на информация и по-тясно сътрудничество между енергийните оператори и специалистите по киберсигурност.
За бизнеса и операторите на критична инфраструктура практическата задача е да насочат ограничените си ресурси към рисковете с най-голям потенциален ефект. Необходимо е да се оценява не само дали дадена система е защитена, но и как компрометирането ѝ би повлияло на останалите компоненти и на непрекъсваемостта на услугите.
Основният извод от форума е, че устойчивостта на енергийната инфраструктура зависи от способността на целия сектор да открива, ограничава и преодолява атаки, а не само от наличието на правила и технически защити.
