Средната оценка на киберсигурността в държавите от ЕС достига 71,53 от 100 точки според индекса на ENISA за 2026 г. Въпреки напредъка в националните политики, управлението на веригите за доставки и научните изследвания, агенцията отчита неравномерна готовност между държавите и секторите. Сред основните предизвикателства са координацията при кризи, защитата на критичната инфраструктура, недостигът на специалисти и нарастващото влияние на изкуствения интелект.
Европейската агенция за киберсигурност (ENISA) публикува поредния си двугодишен доклад за състоянието на киберсигурността в Европейския съюз. Изданието за 2026 г. въвежда своеобразен „стратегически компас“, който очертава основните направления за развитие на европейската киберекосистема и предлага конкретни препоръки за подобряване на политиките и оперативните способности.
Според изпълнителния директор на ENISA Юхан Лепасаар общата устойчивост на ЕС се подобрява, но предизвикателствата остават. Той посочва като показателни както развитието на водещите модели с ИИ, така и киберинцидентите с хладилни системи в Европа. Те разкриват пропуски в оперативната готовност и необходимост от по-бърз обмен на информация и по-добра координация.
Средна оценка от 71,53 точки за ЕС
Общата оценка на заплахите показва, че нивото на киберзаплахите за ЕС остава значително. В същото време индексът на ENISA за киберсигурност за 2026 г., разработен в съответствие с член 18, параграф 3 от Директивата NIS2, отчита средно 71,53 точки от 100 за държавите членки.
Повечето страни са достигнали зряло или по-високо ниво на развитие на националните си способности. Резултатите обаче показват съществени различия между отделните направления:
- Национални политики: средна оценка 66,72 точки. Повечето държави са постигнали зряло или напреднало ниво при прилагането на националните политики за киберсигурност.
- Управление на веригите за доставки: 89,91 точки. Почти всички държави отчитат напреднало ниво при управлението на риска във веригите за доставки на съществените и важните субекти.
- Екипи за реагиране при инциденти (CSIRT): 54,76 точки. Изградени са основни способности, но зрелостта им се различава значително между държавите.
- Образование: 73,59 точки за висшето образование и 55,44 точки за началното и средното. Въвеждането на киберсигурността в училищното образование остава област за подобрение.
- Национални екосистеми за сертифициране: 55,56 точки. Налице са големи различия между държавите по отношение на зрелостта на тези системи.
- Научноизследователска и развойна дейност: 79,24 точки. Повечето държави имат напреднали политики и инициативи, а европейската среда за научни изследвания и иновации показва по-добра съгласуваност.
Пет направления за развитие на европейската киберсигурност
Докладът формулира пет стратегически направления, върху които са изградени препоръките към ЕС и държавите членки.
1. По-ефективно прилагане на законодателството
Необходимо е да се преодолеят затрудненията при трансграничното прилагане на правилата и взаимодействието между различните законодателни актове. Организациите, работещи в няколко държави членки, трябва да разполагат с последователна и предвидима регулаторна среда.
2. По-добър оперативен капацитет при кризи
Приетата през 2025 г. рамка за координиране на киберкризи създава основа за по-структурирано сътрудничество. ENISA обаче отчита необходимост от подобряване на участието и капацитета на всички ангажирани структури, както и на обмена на информация между тях.
3. Устойчивост на критичната инфраструктура
От предходния доклад насам зрелостта на киберсигурността в критичните сектори се подобрява. Регулаторното съответствие е посочено като основен двигател на инвестициите в киберсигурност от 70% от организациите в тези сектори.
Напредъкът обаче е неравномерен заради различията в оперативните условия и технологичната зрялост. ИИ може допълнително да увеличи разликите в експозицията към заплахи. Според ENISA е необходимо мерките за устойчивост да се съобразяват с критичността на съответния сектор, като се обърне внимание на наследените системи, рисковете във веригите за доставки и скоростта и мащаба на заплахите, подпомагани от ИИ.
4. Управление на рисковете и зависимостите във веригите за доставки
Зависимостите между доставчици и организации отвъд националните граници придобиват все по-голямо значение. От 2024 г. насам броят на държавите с национални политики за координирано разкриване на уязвимости (CVD) се е увеличил от 7 на 17.
Развитието на ИИ ускорява откриването на уязвимости и увеличава необходимостта от по-добър капацитет за тяхното обработване. ENISA препоръчва киберсигурността да бъде интегрирана последователно във всички етапи на веригата за създаване на стойност и доставки – от сигурната разработка до защитената експлоатация.
5. Дългосрочна обществена устойчивост чрез образование и умения
Недостигът на специалисти продължава да бъде сериозно предизвикателство. Според Global Cybersecurity Outlook 2025 на Световния икономически форум разликата между търсенето и наличието на киберспециалисти се е увеличила с 8% спрямо 2024 г.
ENISA подчертава необходимостта от съчетаване на инициативи за повишаване на осведомеността, образование, привличане и задържане на таланти и постоянно надграждане на уменията. При тези усилия трябва да се отчита и въздействието на ИИ върху професиите и необходимите компетенции.
По-сложна среда на заплахите и ускорено развитие на ИИ
През 2025 и 2026 г. активността на извършителите на кибератаки остава висока и разнообразна. Идеологическите мотиви са водещи при киберинцидентите, геополитическите отношения продължават да влияят върху киберактивността, а финансово мотивираните операции запазват значителното си въздействие. Хактивистите продължават да доминират по обем на атаките.
ИИ действа като множител както на офанзивните, така и на защитните способности. Развитието на моделите ускорява откриването и експлоатирането на уязвимости, което поставя допълнителни изисквания към защитниците.
Паралелно с това европейската регулаторна рамка продължава да се развива. ЕС напредва с прилагането на Директивата NIS2, Акта за киберустойчивост и Акта за киберсолидарност. Все по-голямо значение придобиват обаче взаимодействието между различните законодателни режими и трансграничните зависимости, което налага опростяване и прецизиране на правилата.
Геополитическите и технологичните промени доведоха и до нови инициативи, сред които предложението за втори Акт за киберсигурността (Cybersecurity Act 2) и европейският план за действие относно киберсигурността и ИИ.
От оценка на зрелостта към реална оперативна готовност
Докладът за състоянието на киберсигурността в Съюза се изготвя на всеки две години от ENISA в сътрудничество с Европейската комисия и Групата за сътрудничество по NIS2. Задължението за публикуването му произтича от член 18 на Директива (ЕС) 2022/2555.
Документът проследява развитието спрямо предходното издание и оценява готовността на държавите членки и европейската киберекосистема като цяло.
Основният извод е, че подобряването на националните оценки за киберсигурност не премахва различията в реалните способности за реакция. Следващата стъпка пред ЕС е да превърне постигнатия регулаторен и организационен напредък в по-добра координация, устойчивост на критичните услуги и готовност за справяне с все по-бързо развиващите се заплахи.
