Следващи на прицел: Google и X
Европейският съюз предприе сериозни действия срещу големите технологични компании, налагайки глоби на Apple и Meta за нарушения на новото европейско законодателство за цифровите пазари (DMA). Санкциите, възлизащи на общо 700 милиона евро, целят да ограничат господстващото положение на технологичните гиганти и да гарантират справедливата конкуренция на цифровите пазари.
Френски медийни групи, включително TF1, France TV и BFM TV, заведоха иск пред Парижкия бизнес съд срещу Meta, обвинявайки компанията в нелоялни бизнес практики, свързани с широкомащабното събиране на лични данни и тяхното използване за целева реклама. Делото обединява интересите на 67 медийни компании, представляващи над 200 медийни марки.
Meta е изправена пред нови съдебни предизвикателства и в Испания, където през октомври ще отговаря по иск за 551 милиона евро, подаден от над 80 медийни компании, също във връзка с практиките ѝ в сферата на дигиталната реклама.
Регулаторният натиск се засилва
Антитръстовите регулатори на ЕС действат твърдо, като обявиха, че следващите компании, които може да бъдат глобени, са Google (собственост на Alphabet) и X (собственост на Илон Мъск). Източници на Reuters посочват, че въпреки възможните ответни мерки от страна на САЩ, европейските власти остават решени да прилагат законите стриктно.
Новият регулатор на ЕС по антитръстовите правила, Тереза Рибера, подчерта, че „всички компании, работещи в ЕС, трябва да спазват нашите закони и да уважават европейските ценности“, като добави, че Apple и Meta са нарушили закона, засилвайки зависимостта на потребители и бизнеси от техните платформи.
В същото време, от САЩ идват сигнали за възможни търговски ответни мерки. Администрацията на САЩ обмисля въвеждането на тарифи като отговор на чуждестранни регулации, които, според тях, са насочени срещу американските компании.
Големи технологични компании под лупа
Законът за цифровите пазари (DMA) въвежда ясни правила, които забраняват на технологичните гиганти да злоупотребяват с господстващо положение, като улесняват потребителите да преминават между различни онлайн услуги и дават шанс на по-малките компании да се конкурират.
Интересен момент е, че наложените глоби са сравнително скромни в сравнение с предишни години, когато под ръководството на Маргрете Вестагер ЕС наложи на Big Tech рекордни санкции. Според анализатори това се дължи на краткия период на нарушения, фокус върху съответствието, а не наказанието, и влиянието на политическите фактори, включително натиска от страна на администрацията на Доналд Тръмп.
Решаващ тест за решимостта на ЕС ще бъде дали регулаторите ще принудят Google да продаде част от бизнеса си с рекламни технологии. Това би било безпрецедентна стъпка в европейската антимонополна практика, особено след като наскоро американски съд постанови, че Google незаконно доминира на два пазара за онлайн реклама.
