Онлайн нападенията срещу жени в публични роли достигат безпрецедентни нива

Онлайн насилието срещу жените бележи драматичен скок през последните пет години, подхранван от възхода на генеративния ИИ и автоматизираните инструменти за създаване на съдържание. Това показва новият доклад на ООН, публикуван през декември 2025 г., който обхваща жени от 119 държави, работещи в публични сфери – активисти, защитници на човешките права, журналисти и инфлуенсъри.

Според доклада 76% от жените, които създават съдържание и коментират теми за човешките права, са преживели онлайн насилие, като значителна част от атаките са подпомогнати или генерирани от ИИ – включително дълбоки фалшификати, манипулирани изображения и алгоритмично усилване на женомразки кампании.

Какво представлява технологичното и ИИ-базиранoто насилие?

Технологично подпомогнатото насилие, според ООН, включва действия, „извършени, подпомогнати, усилени или улеснени“ чрез дигитални инструменти – социални мрежи, чат приложения, електронна поща, генеративни ИИ системи и др.

То включва:

• онлайн тормоз и заплахи

• сексуализирани deepfake материали

• следене и киберсталкинг

• доксинг

• реч на омразата, насочена към пола

• дезинформация, манипулираща общественото мнение

• изображенчески и видеобазиран тормоз

ИИ-подпомогнатото насилие е следващата фаза – автоматизирано, мащабируемо и трудно за разпознаване. То може да доведе до психологически, социални, политически и икономически вреди, както и до директни нарушения на основните права и свободи на жените.

Ескалация на заплахите: от онлайн атаки към реални последици

Новите данни на ООН показват:

• 70% от жените, работещи в журналистика, активизъм или права на човека, са били подложени на онлайн насилие.

• 76% от инфлуенсърите и създателите на съдържание на тема човешки права са преживели дигитален тормоз.

• 23.8% съобщават, че насилието е генерирано или подпомогнато от ИИ.

• 41% са преживели офлайн нападения, свързани с онлайн тормоз – включително физическо насилие, проследяване и вербални атаки.

Особено тревожно е, че според ООН офлайн нападенията над жени журналисти са се удвоили спрямо 2020 г., като пряка последица от онлайн кампаниите за омраза.

Какво стои зад тази експлозия на насилието?

Докладът определя периода след пускането на ChatGPT през 2022 г. като критична повратна точка. Генеративните ИИ модели улесняват масовото производство на:

• фалшиви снимки и видеа

• убедителни заплахи

• автоматизирани кампании за очерняне

• манипулативни профили и ботове

Тези инструменти правят атаките по-бързи, по-евтини и по-мащабируеми, а алгоритмите на големите платформи усилват съдържанието, което предизвиква гняв, омраза и поляризация.

Ситуацията е още по-тежка, тъй като 1.8 милиарда жени и момичета по света нямат никаква правна защита срещу дигитално насилие, показват данните на ООН.

Какво трябва да се направи?

1. Развитие на по-добри инструменти за откриване и предотвратяване на ИИ-насилие

ООН подчертава нуждата от системи, които могат да:

• откриват deepfake материали

• идентифицират автоматизирани атаки

• анализират алгоритмични модели на омраза

• предотвратяват разпространението на манипулирани изображения и видеа

2. Законодателни и регулаторни механизми за защита на жените онлайн

Правителствата и правоохранителните органи трябва да въведат ясни правила, които криминализират технологичното насилие и осигуряват бърза реакция.

3. Отговорност на големите технологични компании

Според ООН Big Tech трябва да носи отговорност за предотвратяване на злоупотреби с ИИ технологии, които застрашават правата, безопасността и публичното участие на жените.

Онлайн насилието срещу жените в ерата на ИИ представлява „ледено студена ескалация“, която заплашва не само индивидуалната безопасност, но и демократичния процес, свободата на словото и участието на жените в обществения живот.
Необходими са спешни действия – технологични, законодателни и институционални – за да бъде гарантирано, че ИИ няма да се превърне в оръжие срещу жените, а в инструмент за равноправие и защита.