Работната среща, организирана от министъра на електронното управление Валентин Мундров с представители на ИТ бизнеса, бележи важен, но закъснял етап в подготовката на България за Европейския портфейл за цифрова самоличност (EU Digital Wallet). Проектът не е просто поредната електронна услуга, а ключов компонент от новата цифрова архитектура на ЕС, с пряко отражение върху сигурността, икономиката и доверието в държавата.

Фактът, че срещата е част от поредица „наваксващи“ разговори с бранша, показва ясно: времето за концептуални дебати е почти изчерпано.

Нормативната рамка – най-слабото звено досега

Постигнатото съгласие, че първата реална стъпка трябва да бъде изработването на нормативни промени, е логично, но и показателно. Към момента България:

• няма завършена правна рамка за EU Digital Wallet,

• не е дефинирала ясно ролите на държавата и частния сектор,

• не е посочила архитектурен модел (централизиран, федеративен или хибриден).

Без законова яснота всяко техническо развитие би било рисково, фрагментирано и потенциално невалидно спрямо eIDAS 2.0. Това поставя страната в уязвима позиция – както спрямо Европейската комисия, така и спрямо бъдещите доставчици на услуги.

Частният сектор – партньор или подизпълнител?

Изказването на министър Мундров, че „процесът няма как да бъде едностранен“, е важно политическо послание, но остава отворен ключовият въпрос:
Ще бъде ли бизнесът реален архитект на решението или просто технически изпълнител?

ИТ секторът в България разполага с:

• опит в мащабни идентификационни и удостоверителни системи,

• експертиза в киберсигурността и криптографията,

• готови решения, които могат да бъдат адаптирани към европейските изисквания.

Без ясен механизъм за публично-частно партньорство съществува риск:

• проектът да се забави,

• да се разработи формално „работещо“, но трудно използваемо приложение,

• или да се стигне до поредна зависимост от външни доставчици.

Срокът 2026 г. – реален риск

Акцентът на министъра върху риска от неспазване на европейския регламент е напълно основателен. Крайният срок – краят на 2026 г. – не подлежи на политическа интерпретация.

При забавяне България рискува:

• наказателни процедури от ЕС,

• невъзможност за трансгранична цифрова идентификация,

• изоставане на българския бизнес спрямо европейските пазари,

• допълнително недоверие от страна на гражданите към електронните услуги.

Важно е да се подчертае: EU Digital Wallet не е „опция“, а задължение.

Доверието на гражданите – скритият, но решаващ фактор

Макар в официалните изявления да се говори за удобство и по-малко бюрокрация, основният залог е доверието. Един неуспешно реализиран цифров портфейл би означавал:

• опасения за злоупотреби с лични данни,

• ниска степен на реално използване,

• компрометиране на бъдещи инициативи за дигитална трансформация.

Затова изискванията за сигурност, контрол от страна на потребителя и прозрачност не са просто технически детайли, а фундаментални принципи.

Последен шанс за стратегическо решение

Срещата с ИТ сектора е положителна стъпка, но сама по себе си не е достатъчна. България се намира в момент, в който трябва да премине от разговори към:

• конкретен законодателен график,

• ясна архитектурна визия,

• публичен план с междинни срокове,

• устойчив модел за участие на бизнеса.

EU Digital Wallet ще бъде лакмус за зрелостта на електронното управление в страната. Успехът или провалът му няма да бъде технически, а системен – отражение на способността на държавата да работи координирано, прозрачно и дългосрочно.