Измамниците използват образа на бившата първа дама на Намибия, за да подмамят хората да се поддадат на инвестиционни измами.
От известно време Моника Гейнгос – първата дама на Намибия от 2015 г. до кончината на съпруга ѝ в началото на миналата година – предупреждава намибийците за престъпници, които използват образа ѝ, за да извършват евтини финансови измами. Във видеоклип, публикуван онлайн миналата седмица, Геингос съобщава за „ръст“ на акаунтите, представящи се за нея в платформите на социалните медии, като някои от тях използват манипулирани видеоклипове. Dark Reading се свърза с представители на г-жа Геингос за повече информация.
Измами, свързани с представянето за Намибия
В цяла Африка, както и навсякъде другаде по света, представянето за политически лидери, известни личности и други общо взето влиятелни фигури заема важно място в инвестиционните измами.
Рейчъл Шитанда, заместник-председател за Източна Африка на Африканския алианс за информационни и комуникационни технологии (AfICTA), си спомня за множество подобни инциденти, засегнали родната ѝ Кения. „Имаше случаи, в които измамници създадоха фалшиви акаунти в социалните медии на министъра на транспорта Кипчумба Мъркомен, обещавайки възможности за работа в замяна на „такси за обработка“. Този вид измами често са насочени към уязвими лица, търсещи работа. В друг случай измамниците се представиха за заместник-председателя Ригати Гачагуа във фалшива инвестиционна схема. Те са използвали подправени видеоклипове и снимки, за да направят измамата по-убедителна, в резултат на което няколко кенийци са станали нейни жертви.“
Комбинацията от регионално влияние на Гейнгос, която през 2012 г. е избрана за един от 12-те най-влиятелни хора в Намибия, а през 2020 г. – за една от 100-те най-влиятелни жени в Африка, и финансов опит – тя е бивш служител на Намибийската фондова борса (NSX) и председател на управителния съвет на eBank Namibia – я превръщат в особено ефективен съд за този вид измами с подставени лица.
Обикновено измамниците се представят за Геингос в социалните медии, за да популяризират фалшиви платформи за търговия с валута (Форекс) или други форми на схеми за бързо забогатяване. Неотдавна Геингос заяви в своя видеоклип: „Някой получи видео обаждане, уж от мен, в което го убеждават да инвестира в някакви странни форекс (валутни) схеми“. В този вид видеоклипове изглежда се използват реални кадри, дублирани с фалшив звук, който има за цел да звучи като запис на нейния глас.
Борба с онлайн измамите в Африка
Изглежда, че тези трикове работят, за което свидетелстват зачестилите атаки срещу Геингос. „Нещо, което изненада [екипа ми] напоследък, е колко повсеместно е станало това в платформите на социалните медии“, казва тя. А в един от случаите, разказва Геингос пред Би Би Си, жена, станала жертва на една от тези измами, е била измамена с пенсионните си спестявания.
Според Шитонда има няколко основни причини, поради които кибер измамите могат да бъдат особено ефективни в Африка. Първо, правоприлагащите органи разполагат с ограничени ресурси за борба с бързо развиващите се киберзаплахи. Освен това самите престъпници действат извън националните граници, което затруднява тяхното проследяване и задържане.
Въпреки това правителството на Намибия полага известни усилия да се противопостави. Неговата държавна банка Bank of Namibia основа през 2022 г. съвет за киберсигурност, насочен към борба с онлайн измамите, а националният законопроект за киберпрестъпността в момента е в процес на преработка от Министерството на информационните и комуникационните технологии (MICT) на страната. Междувременно през миналото лято Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) приключи мащабна операция, наречена „Първа светлина“, която наред с цели в 60 други държави разби група за измами в столицата на Намибия – Виндхук. Властите иззеха стотици компютри и мобилни телефони и освободиха 88 деца, „които бяха принудени да извършват измами“.
Като оставим настрана правоприлагането обаче, измамниците са подпомагани от по-трудно решими основни проблеми, свързани с начина, по който хората работят в мрежата. Цифровата грамотност изостава в някои части на континента, обяснява Шитонда, а гражданите на нейната страна имат култура на доверие в това, което виждат: „Хората често вярват на съобщения от публични личности, без да се съмняват в тяхната автентичност.“
