Гръцкият парламент одобри на 22 октомври законодателна мярка, която забранява достъпа на деца под 15-годишна възраст до обхванатите от закона онлайн услуги за социални мрежи. Ограничението трябва да започне да се прилага от 1 януари 2027 г., като платформите ще носят основната отговорност за проверката на възрастта и предотвратяването на достъпа на потребители под установения праг.
Законопроектът беше подкрепен от управляващата партия „Нова демокрация“. СИРИЗА, „Гръцко решение“, Комунистическата партия на Гърция, „Ники“ и „Курс на свободата“ гласуваха против, докато ПАСОК се въздържа. Така мярката беше приета без междупартиен консенсус, въпреки продължилия дебат за приложимостта на забраната и възможните последици за децата и семействата.
Гръцкото правителство обосновава решението с опасенията за въздействието на социалните мрежи върху психичното здраве, съня и способността за концентрация на подрастващите. Според аргументите на поддръжниците на мярката алгоритмите за препоръчване на съдържание и безкрайното превъртане могат да насърчават прекомерна употреба за сметка на почивката, физическата активност и общуването извън интернет.
С решението си Атина се присъединява към международната дискусия за въвеждането на минимална възраст за достъп до социални платформи. Австралия вече въведе законови ограничения за достъпа на непълнолетни до определени услуги, а няколко европейски държави търсят общ подход за проверка на възрастта и защита на децата в цифровата среда. Гърция е сред страните, които настояват Европейският съюз да развие общи механизми за прилагане на подобни правила.
Ключов елемент от гръцкия модел е използването на механизми за цифрово удостоверяване на възрастта. Сред възможните инструменти са приложенията Kids Wallet и Gov.gr Wallet, но правителството изрично посочва, че законът не налага използването само на тях. Платформите могат да използват и други равностойни решения, ако те осигуряват надеждна проверка и зачитат неприкосновеността на личния живот.
Според представената от гръцките власти концепция проверката може да се основава на т.нар. удостоверение за възраст – механизъм, който потвърждава дали потребителят е над или под определена възраст, без непременно да разкрива пълната му дата на раждане. Целта е да се ограничи количеството лични данни, предоставяни на платформите. Действителното ниво на защита обаче ще зависи от техническата реализация, начина на обработване на информацията и устойчивостта на механизмите срещу заобикаляне.
Прилагането на забраната ще постави конкретни изисквания към социалните мрежи. Те ще трябва да установят кои профили принадлежат на потребители под 15 години и да приложат процедури за проверка и ограничаване на достъпа. Това повдига въпроси за вече съществуващите акаунти, използването на чужди профили, възможните грешки при определяне на възрастта и защитата на данните на всички потребители.
Предложението среща и политически възражения. Опозиционни представители поставят под съмнение практическата приложимост на общата забрана и изразяват опасения, че тя може да бъде прибързана или да не отчита достатъчно различните потребности на подрастващите. ПАСОК предложи вместо пълно ограничение да се разгледа диференциран режим за 13- и 14-годишните. Тези разногласия показват, че ефективността на подобни мерки ще зависи не само от законовата забрана, но и от начина, по който тя се прилага и оценява.
Остава и въпросът за съвместимостта с европейската регулаторна рамка. Гръцкото правителство защитава инициативата като съвместима с правото на ЕС, но практическото прилагане спрямо големи международни платформи ще изисква координация с европейските институции и компетентните национални органи. Законът предвижда надзор от гръцките регулаторни органи, включително в областта на цифровите услуги и защитата на личните данни.
За технологичните компании това е още един сигнал, че проверката на възрастта се превръща в съществен елемент от управлението на цифровите услуги. Предизвикателството е да се съчетаят защитата на децата, надеждното удостоверяване и минимизирането на личните данни, без да се създават нови рискове за сигурността или да се ограничават неправомерно пълнолетните потребители.
Гръцкият модел ще бъде важен тест за това доколко националните възрастови ограничения могат да се прилагат в глобална цифрова среда. От 1 януари 2027 г. на практика ще стане по-ясно дали платформите могат да изпълняват подобни изисквания последователно и проверимо, като същевременно запазват защитата на личната информация.
