Нов законопроект предвижда задължителна възрастова верификация, ограничения за непълнолетните и сериозни санкции за платформите
Социалните мрежи могат да бъдат забранени за деца под 16 години, ако предложеният днес от ГЕРБ-СДС законопроект бъде приет. Освен пълната забрана за най-малките потребители, документът предвижда въвеждането на национална система за удостоверяване на възрастта, ограничения за младежите между 16 и 18 години и значителни финансови санкции за платформите при неспазване на новите правила. Предложението поставя България сред държавите, които обсъждат най-строги регулации за достъпа на непълнолетни до социални мрежи.
Национална система за удостоверяване на възрастта
Според внесения законопроект достъпът до социални мрежи ще бъде обвързан със задължителна възрастова верификация чрез специално мобилно приложение, разработено от Министерството на електронното управление. Решението ще функционира като своеобразен дигитален портфейл и ще бъде свързано със системата на ГРАО, което ще позволи автоматично потвърждаване на възрастта на всеки потребител.
При липса на успешно удостоверяване профилите на лица под 16-годишна възраст ще бъдат закривани, а използването на VPN услуги или промяна на IP адрес няма да позволяват заобикаляне на системата според вносителите на законопроекта.
Предвиждат се и сериозни санкции за платформите, като глобите при нарушение започват от 50 000 евро.
Ограничен достъп за непълнолетните
Законопроектът не предвижда пълна забрана за младежите между 16 и 18 години, но въвежда редица ограничения, насочени към намаляване на времето, прекарано в социалните мрежи.
Сред предложенията са:
- забрана за достъп в периода между 23:00 и 06:00 часа;
- изключване на автоматичното възпроизвеждане на видеосъдържание;
- премахване на безкрайното превъртане (infinite scroll);
- ограничаване на алгоритмите за персонализирани препоръки на съдържание.
Целта е да бъдат ограничени механизмите, които стимулират продължителното използване на платформите и формират поведенческа зависимост.
Изключения за комуникация и образование
Предложените ограничения няма да обхващат приложенията за комуникация като Viber, WhatsApp и Signal, тъй като те не попадат в дефиницията за социални мрежи според проекта.
Запазва се и възможността децата под 16 години да използват образователни платформи, но само ако те бъдат предварително одобрени от министъра на образованието и науката.
Интересен момент е, че изискването за възрастова верификация ще важи и за чуждестранни непълнолетни, които пребивават на територията на България.
Фокус върху дигиталната зависимост
Представяйки законопроекта, депутатът Костадин Ангелов заяви, че инициативата не представлява противопоставяне на технологиите, а е насочена към ограничаване на негативните ефекти от прекомерната употреба на социалните мрежи.
Според него сред основните рискове са онлайн тормозът, депресивните състояния, хранителните разстройства и формирането на зависимост към механизми за постоянно дигитално стимулиране.
Анализ: между защитата на децата и предизвикателствата пред цифровите права
Темата за достъпа на непълнолетни до социалните мрежи се превръща във все по-значим регулаторен въпрос в световен мащаб. Все повече държави обсъждат въвеждането на механизми за надеждно удостоверяване на възрастта, след като платформите се оказват недостатъчно ефективни при самостоятелния контрол върху регистрацията на деца.
В същото време подобни инициативи поставят редица въпроси, свързани със защитата на личните данни, сигурността на националните системи за идентификация, техническата приложимост на ограниченията и съвместимостта им с европейското законодателство. Особено чувствителен остава въпросът дали централизирана система за възрастова верификация може едновременно да гарантира ефективна защита на децата и да съхрани правото на неприкосновеност на личния живот.
Ако бъде приет, законът ще наложи значителни технологични и организационни промени както за операторите на социални мрежи, така и за държавната администрация. Това ще превърне киберсигурността, защитата на идентичността и сигурното управление на личните данни в ключови елементи за успешното прилагане на новия режим.
