Google представи нов инструмент за електронна търговия, базиран на изкуствен интелект (ИИ), който свързва търговци с потенциални купувачи в реално време. Чрез Universal Commerce Protocol (UCP) компанията обещава „нов отворен стандарт за агентен търговски обмен и ИИ инструменти“, целящ да улесни купувачите с висок интерес и да стимулира продажбите.
Новите функции включват възможност за плащане директно от Google продуктовите листинги в AI Mode чрез Search и приложението Gemini, както и пилотен проект Direct Offers, който позволява на рекламодателите да предоставят ексклузивни оферти на купувачи, готови да извършат покупка.
Въпреки това, анонсът предизвика критика относно потенциални „наблюдателни“ ценови практики, при които информацията за потребителите би могла да се използва за повишаване на цените. Линдзи Оуенс, изпълнителен директор на фондация Groundwork Collaborative, описва UCP като потенциален инструмент за „крайна форма на наблюдателен ценови натиск“, комбиниращ история на търсене, разговори с ИИ и данни от търговци.
Според Оуенс, ако Direct Offers използва разговорите за генериране на оферти, определени клиенти могат да получават по-големи отстъпки, докато други ще бъдат пренебрегнати. Google реагира, като уверява, че търговците не могат да показват по-високи цени в Google спрямо собствените си сайтове и че Direct Offers може само да предлага по-ниски цени или допълнителни услуги като безплатна доставка.
Въпреки това, опасенията остават – компанията подчертава нуждата от динамично ценообразуване „в текущия разговорен контекст на потребителя“. Това поставя въпроса: дали UCP и AI режимът на Google могат да се използват за експерименти с определяне на най-високата цена, която потребителите са готови да платят?
Подобни тревоги не са изолирани. Според проучване на Morning Consult, 84% се притесняват от ценово манипулиране чрез ИИ, а 59% го определят като сериозен проблем. Редица разследвания показват, че потребители на платформи като Instacart са участвали неволно в ИИ-експерименти, при които някои купувачи са плащали до 23% повече от други.
Динамичното ценообразуване не е незаконно в САЩ и не е ново – компании като Booking, Airbnb, Uber и Lyft прилагат подобни практики от години. Въпросът обаче е кой определя правилата. Нилс Брайтман, директор по ИИ в Intershop, предупреждава, че Google може да повтори сценария с рекламите, които започнаха като полезен инструмент, но се превърнаха в „pay-to-play“ модел:
„Ако Google контролира шлюза, той решава кой се вижда и на каква цена. Търговците губят видимост. Брандовете губят гласа си.“
Това поставя важен етичен и икономически въпрос пред електронната търговия: как да се използва ИИ за удобство и по-добри оферти, без да се стига до манипулиране на потребителите чрез индивидуализирани цени. Докато потребителите и индустрията адаптират новите възможности, балансът между иновации и защита на потребителите остава ключов.
