Бумът на изкуствения интелект поставя електроенергийната система под безпрецедентен натиск. Новите центрове за данни изискват мощности, които в много региони просто не съществуват. Според данни на U.S. Energy Information Administration, средните годишни загуби при пренос и разпределение в САЩ са около 5% – стойност, която е още по-висока в редица други части на света.
Това принуждава хиперскейлъри като Amazon Web Services, Google Cloud и Microsoft Azure да търсят алтернативи не просто за повече енергия, а за по-ефективното ѝ използване.
Високотемпературни свръхпроводници вместо мед
Една от най-радикалните идеи идва от Microsoft, която разглежда потенциала на високотемпературните свръхпроводници (HTS) като заместител на традиционното медно окабеляване.
Медта е добър проводник, но електрическият ток среща съпротивление, което води до загряване и енергийни загуби. HTS материалите, охладени до криогенни температури, практически елиминират това съпротивление. Въпреки названието „високотемпературни“, те все пак работят при много ниски температури – но значително по-високи от тези при класическите свръхпроводници.
Според Аластър Спиърс, генерален мениджър „Глобална инфраструктура“ в Microsoft, свръхпроводниците позволяват пренос на големи количества енергия в по-компактни системи с по-малък отпечатък, което намалява и въздействието върху местните общности.
Инвестиции и технологични партньорства
Microsoft инвестира 75 млн. долара във Veir, компания, разработваща свръхпроводникови енергийни технологии. Нейните проводници използват HTS ленти, базирани най-често на редкоземен бариев меден оксид (REBCO) – керамичен слой, нанесен върху метална подложка и оформен в устойчив кабел.
Според главния изпълнителен директор Тим Хайдел, ключовото предимство е, че при работна температура свръхпроводниковият слой провежда ток с почти нулево съпротивление, което позволява много висока плътност на тока в значително по-компактна форма.
Охлаждане с течен азот – индустриален, не лабораторен подход
HTS системите изискват криогенно охлаждане. Veir използва затворен цикъл с течен азот, който циркулира по дължината на кабела, охлажда се повторно и се връща в системата. Течният азот е широко използван, сравнително евтин и утвърден в индустриални приложения.
Охлаждането може да бъде разположено вътре или извън центъра за данни, като външният вариант намалява вътрешната сложност и заетото пространство.
Икономика и мащаб
Свръхпроводниците няма да заменят медта навсякъде. Разходите за редкоземни материали, криогенни системи и инфраструктура остават високи. Но в среда, където пространството, топлината и ограниченията в напреженията са критични – каквито са ИИ центровете за данни – икономическата логика започва да се променя.
Microsoft вижда в ИИ инфраструктурата идеалната тестова площадка: високите първоначални инвестиции могат да бъдат компенсирани от приходите от ИИ услуги и повишената енергийна ефективност.
Ерата на ИИ не просто увеличава консумацията на електроенергия – тя променя начина, по който мислим за нейния пренос. Ако HTS технологията докаже своята надеждност и мащабируемост, тя може да се превърне в структурен елемент на следващото поколение енергийна инфраструктура, където ефективността вече не е опция, а необходимост.
