Нов доклад на изследователския център PEW Research потвърждава нещо, което мнозина вече усещат – повечето хора признават, че нямат реален контрол върху начина, по който изкуственият интелект (ИИ) навлиза в личния им живот. И са прави – за хората, живеещи в съвременния дигитализиран свят, е почти невъзможно да останат „невидими“ за системите, които ежедневно обработват и анализират лични данни.

ИИ е дълбоко вграден във всички аспекти на цифровото ежедневие. Автоматизирани алгоритми непрекъснато обхождат интернет и други източници, за да събират информация за потребителите. Всеки клик, търсене, или публикация оставя цифров отпечатък, който впоследствие може да бъде използван за обучение на ИИ системи. Дори хората, които внимават какво споделят онлайн, не могат напълно да избегнат попадането си в бази данни – благодарение на т.нар. data brokers, които обменят и продават информация от публични и частни източници.

ИИ вече намира приложение в области като видеонаблюдение, финанси, здравеопазване и транспорт. Генеративните платформи, включително популярните чатботове, се обучават върху огромни масиви от публични данни, част от които включват съдържание от социалните мрежи и интернет.

Къде и как се обучават чатботовете?

Различните чатботове използват специфични части от интернет. Например Grok (разработен от xAI) се обучава основно върху данни от социалната мрежа X (бивш Twitter). Meta AI черпи информация от публични публикации във Facebook и други свързани услуги, включително местоположение и публични профилни данни. Компанията изрично твърди, че не използва лични съобщения за обучение, но признава, че публичната активност на потребителите се включва в обучителните масиви. За разлика от европейските потребители, американските нямат възможност да се „отпишат“ от това обучение.

Google Gemini и ChatGPT също използват публични интернет източници, като данните от частни регистри (например White Pages) не се включват. Законодателни рамки като CCPA (Калифорния) и GDPR (Европа) осигуряват известна защита, но тя не е абсолютна. Междувременно решения като SoundThinking CrimeTracer, предназначени за правоохранителни органи, използват далеч по-свободен достъп до данни, което поражда опасения за потенциални злоупотреби.

Може ли VPN да предпази от ИИ проследяване?

VPN услугите предоставят частична защита – те криптират трафика и скриват IP адреса, което затруднява профилирането на потребителя от страна на ИИ системите. Но ефектът им е ограничен. VPN не може да предотврати проследяването чрез бисквитки, локални идентификатори или акаунтна активност. Ако даден потребител е влязъл в социална мрежа или електронна поща, неговите действия все още могат да бъдат свързани и анализирани от ИИ алгоритми.

Какво можем да направим?

За да ограничат обучението на ИИ върху собствените им данни, потребителите могат да:

• използват браузъри, фокусирани върху поверителността (като Brave или Firefox с разширени защити);

• прегледат настройките за поверителност в социалните мрежи и приложенията;

• деактивират споделянето на данни с брокери и кредитни институции;

• използват VPN и антивирусни решения с разширени защити;

• внимателно контролират какво съдържание публикуват онлайн.

В свят, в който ИИ вече е неразделна част от цифровата инфраструктура, пълното избягване на неговото влияние е практически невъзможно. Но информираността и проактивното управление на личните данни остават най-сигурният начин да се защити дигиталната идентичност.